Разгледа въздушна снимка на джамията в Мека.
„Ал-Харам“, известна още като Голямата джамия, беше масивна сграда. Огромни стени и каменни арки, ограждаха мястото и свързваха отделните нива с еднакви извити сводове. Стените бяха оградени от седем минарета, които се извисяваха на стотина метра в небето. Общо шейсет и четири порти осигуряваха достъпа на поклонниците; целият комплекс се простираше на близо двайсет хиляди квадратни метра.
Джамията се извисяваше над Кааба, който беше висок само двайсет метра.
Хикман и екипът му трябваше само да влязат зад пердето, ограждащо Кааба, да вземат свещения камък, който беше монтиран в сребърна рамка на стената в югоизточния ъгъл на постройката на около метър и двайсет от земята, и да сложат на негово място метеорита от Гренландия. После щяха да се опитат да избягат.
Общо взето, изглеждаше почти невъзможно.
Телефонът в стаята му звънна. Уведомиха го, че на регистратурата от снощи го чака пакет. Хикман накара пиколото да му го донесе. След няколко минути на вратата се почука.
Хикман отвори, даде бакшиш на момчето и взе пакета.
„Орегон“ намали ход, когато излезе от френски води.
— Засякох я на радара – рече Стоун.
Ханли кимна и погледна външните камери, когато самолетът амфибия се появи от мрака. Намали, спусна се, приземи се на вода и се приближи до кораба. Ханли гледаше, докато хората му го връзваха отстрани на кораба и екипажът слизаше. После взе радиостанцията си.
— Госпожице Майкълс – повика той пилота на самолета.
— Да, сър.
— Корабът се отправя към Червено море. Колко сте спали последните няколко дни?
— Не много – призна Майкълс.
— Приземете се в Испания и си намерете хотелска стая – нареди Ханли. – След като си отпочинете напълно тръгнете на юг. Ще ви уредя престой на едно летище в Южна Италия засега – оставате наблизо, за да ви повикаме, ако ни дотрябвате.
Амфибията се беше оказала много удобна машина, но беше прекалено голяма, за да я качат на кораба.
— Много добре, сър – рече Майкълс.
— Човек от екипажа идва при вас с две пачки от стодоларови банкноти – продължи Ханли, – общо десет хиляди. Можете ли да летите сама, или имате нужда от още някого?
— Не, сър – отвърна Майкълс. – Ще се оправя.
— Ако имате нужда от още пари, обадете се – настоя Ханли. – Можем да ви изпратим, където и да сте. Сега идете да си починете, но дръжте самолета зареден и готов за излитане.
— Да, сър.
— И, Майкълс – додаде Ханли, – справихте се страхотно. Знам, че това беше първата ви мисия като командир, и искам да знаете, че Корпорацията е повече от доволна.
— Сър – намеси се Стоун, – Адамс се връща с хеликоптера.
Майкълс провря глава през вратата на самолета и погледна нагоре, където знаеше, че има монтирана камера. Вдигна палец към Ханли, после се прибра обратно и затвори вратата. Върна се в кабината, запали двигателите и се обади по микрофона.
— Чувам Адамс по радиото – рече тя, – така че разчиствам терена.
Издърпаха въжетата обратно на „Орегон“ и Майкълс се отдалечи от кораба. Щом разстоянието беше достатъчно, даде газ, ускори амфибията и излетя. Направи лек завой наляво и се отправи към Испания.
— Да приберем Адамс на борда – нареди Ханли – и да поемем отново с пълен напред.
След две минути вертолетът се появи над кърмата и се спусна на площадката за кацане.
Веднага щом хеликоптерът беше завързан за палубата, Ханли заповяда пълен напред.
Кабрило спа като пън до единайсет сутринта, когато от рецепцията на хотела се обадиха, за да го събудят. Поръча си закуска, после позвъни в стаята на Джоунс.
— Буден съм, сър – отзова се Джоунс.
— Вземи душ, облечи се и ела в апартамента ми на закуска – заръча му Кабрило.
— Идвам след двайсет минути – рече Джоунс.
Кабрило вече се беше изкъпал и се бръснеше, когато сервитьорът от румсървиса почука на вратата. Облечен в халат, той отвори и се дръпна, така че да може да мине количката. Запъти се да си вземе портфейла от нощното шкафче, извади една банкнота и понечи да я даде на мъжа.
— Съжалявам, сър – отказа сервитьорът, – емирът се погрижи за всичко.
И се изпари през вратата, преди Кабрило да успее да се възпротиви. Не му оставаше друго, освен да довърши бръсненето и да си облече чисти дрехи. Точно включи телевизора, за да чуе новините, когато Джоунс почука на вратата. Кабрило го пусна да влезе и двамата седнаха да закусят. Джоунс беше преполовил омлета си, когато се поинтересува: