По средата на помещението се издигаше платформа, върху която бе поставена сива сфера.
Друзите и кристалите, които висяха от тавана, разпръснаха светлината от фенера на хиляди дъги, които се разляха из галерията като въртяща се диско сфера. Акерман издиша и звукът отекна.
Пристъпи към стигащата до гърдите му платформа и впи поглед в сферата.
— Метеорит – каза той на висок глас.
После свали цифровия фотоапарат и започна да документира сцената.
След като слезе обратно по стълбата, той извади гайгеров брояч и една книга за анализ на металите и се опита да установи състава на сферата. Много скоро успя.
Когато слезе от горната пещера, Акерман архивира цифровите изображения и показанията на гайгеровия брояч, за да ги изпрати по електронната поща. После цял час съставя бляскаво съобщение до пресата за себе си, прикачи и него към електронното писмо и изпрати всичко до покровителя си за одобрение.
След това се облегна, за да се наслади на величието си, и зачака отговор.
В контролната станция на „Ешелон“* в покрайнините на Лондон, близо до Чатман, се записваха повечето от комуникациите по целия свят. Съвместната англо-американска операция „Ешелон“ беше щателно разследвана от пресата и от двете страни на океана. Чисто и просто „Ешелон“ не беше нищо повече от огромен подслушвателен апарат, който засичаше световните комуникации и ги вкарваше в компютър, за да ги прегледа. Определени думи бяха маркирани, така че ако се появяха, съобщението се изпращаше да бъде прочетено от човек. След което маркираното съобщение преминаваше през командна верига, докато не бъдеше препратено до съответната разузнавателна служба или отхвърлено като маловажно.
[* Световната подслушвателна система с главни бази САЩ и Англия, създадена през 1947 г. в рамките на таен англосаксонски клуб, в който участват САЩ, Великобритания, Канада, Нова Зеландия и Австралия. В условията на Студената война „Ешелон“ е служел най-вече за дипломатически и военен шпионаж срещу Източния блок. След 1989 г. усилията се пренасочват към следене на частни, административни и търговски комуникации в целия свят и най-вече в Европа. – Б.пр.]
Имейлът на Акерман от Гренландия мина през сателит, преди да бъде препратен обратно до Съединените щати. По пътя му към Земята „Ешелон“ засече съобщението и го пусна през компютъра си. В него имаше дума, която задейства преглед.
След известно време съобщението щеше да мине по командната верига от Англия през океана по обезопасена линия до Агенцията за национална сигурност в Мериленд, после към Централното разузнавателно управление в Лангли, Вирджиния.
Но в „Ешелон“ имаше предател и съобщението отиде на още едно място.
Вътре в пещерата на Монт Форел Джон Акерман изживяваше фантазиите си. Вече си се представяше върху кориците на повечето археологически списания; съставяше речта си за наградата, която в ума му изглеждаше почти като „Оскар“ за археология.
Находката беше огромна, все едно беше открил пирамида в наши дни, сякаш беше попаднал на непокътнат, напълно запазен кораб, претърпял корабокрушение. В главата му се въртяха статии в списания, книги, телевизионни предавания. Ако Акерман си изиграеше картите както трябва, можеше да лежи цял живот върху откритието си. Можеше да стане всепризнато светило в археологията, човек, на когото медиите непрекъснато се обаждат за коментар. Можеше да се превърне в знаменитост – днес това си беше кариера. Малко по преиначаване и името Джон Акерман щеше да се преобразува в синоним на велико откритие.
В този миг компютърът му изпиука, сигнализирайки за ново входящо съобщение.
Съобщението беше кратко:
Не казвай още на никого. Нуждаем се от повече доказателства, преда да го обявим. Пращам човек да потвърди. Ще пристигне до ден-два. Продължавай да документираш находката. Страхотна работа, Джон. Но на никого нито дума.
Първоначално Акерман се ядоса на съобщението. После се поразмисли и успя да се убеди, че покровителят му най-вероятно се нуждае от време, за да създаде медийна буря около находката. Може би възнамеряваше да даде на една от основните телевизионни мрежи изключителни права върху отразяването и му трябваше време, за да организира интервюто. Сигурно искаше едновременна атака по списания, вестници и телевизия.