Кабрило последва Ал-Тани, Джоунс вървеше по петите му.
Влязоха в обширно фоайе с мраморен под, от двете му страни се извисяваха стълби, които водеха към горните етажи. Имаше няколко мраморни статуи, подредени с вкус около голяма полирана махагонова маса по средата, с огромен букет цветя отгоре. Две прислужници, облечени в униформи, се суетяха наоколо, а в ъгъла един иконом с черен фрак надзираваше техник, който нагласяваше прожектора, насочен към картина – по всичко личеше, на Реноар.
Ал-Тани прекоси фоайето и продължи по коридора, който водеше към обширно помещение с цяла огледална стена, обърната навън към водата. Помещението сигурно беше около осемстотин квадратни метра с много места за сядане, обособени около високи растения в саксии. В салона имаше няколко плазмени телевизора, даже и роял.
Емирът седеше на рояла, спря да свири, когато мъжете влязоха.
— Благодаря ви, че дойдохте – каза той и се изправи.
Приближи се до Кабрило и протегна ръка.
— Хуан – усмихна се той, – винаги се радвам да ви видя.
— Ваше превъзходителство – поздрави Кабрило с поклон и представи Джоунс, – това е колегата ми Питър Джоунс.
Джоунс пое протегнатата ръка на емира и я стисна здраво.
— За мен е удоволствие – рече емирът и махна към диваните наблизо. – Да седнем тук.
Четиримата мъже заеха местата си и един сервитьор изникна като по магия.
— Чай и сладкиши – нареди емирът.
Сервитьорът изчезна също така бързо, както се беше и появил.
— Какъв беше крайният резултат в Исландия? – полюбопитства той.
Кабрило му разказа подробно. Емирът кимна.
— Ако хората ви не бяха там и не бяхме направили размяната – въздъхна той, – кой знае къде щях да бъда сега.
— Ал-Халифа е мъртъв, ваше превъзходителство – изтъкна Кабрило, – така че една тревога по-малко.
— Въпреки това – настоя емирът – искам Корпорацията да направи пълна оценка на сигурността ми и на заплахите към правителството ми колкото е възможно по-бързо.
— Ще го направим с радост – отвърна Кабрило, – но в момента има нещо по-спешно, за което бихме желали да поговорим.
Емирът кимна.
— Моля ви, разбира се.
Кабрило започна да обяснява.
≈ 47 ≈
Трите товарни контейнера пълни с отровни молитвени килимчета, стояха до стената на карго терминала на летището в Риад зад телена ограда, която ограждаше пространство колкото няколко футболни игрища. Ако не оставаше толкова малко време до хаджа, килимчетата вече щяха да бъдат преместени и разтоварени. Но сега, след като бяха закъснели толкова, бяха слезли надолу в списъка с приоритетите. Ал-Шейх щеше да сметне за успех, ако бяха застлани на земята около Кааба един ден преди началото на хаджа.
В момента главният организатор беше ангажиран с по-неотложни дела.
Заедно с молитвените килимчета имаше близо един милион пластмасови бутилки с вода, които трябваше да бъдат доставени, десет хиляди преносими тоалетни трябваше да се добавят към вече съществуващите, плюс шест напълно оборудвани палаткови станции за оказване на първа помощ покрай периметъра и десет хиляди преносими кофи за боклук.
Кашони с отпечатани диплянки и книжки, безплатни корани и пощенски картички, както и с туби слънцезащитен крем стояха върху палетите. Храна за поклонниците, шест хиляди метли за работниците, за да почистват всекидневната мръсотия, чадъри, в случай че завали. Вентилаторите от два огромни сандъка трябваше да се монтират в огромната постройка около Голямата джамия и да осигурят проветряването.
Ал-Шейх обаче нямаше нищо общо с осигуряването на безопасността.
Тя беше грижа на тайната полиция на Саудитска Арабия.
На отделно място в карго терминала камиони вече товареха охранителната техника за Мека – цялостно оборудвано съоръжение за охрана и контрол с възможност за радио и видеовръзка на живо; сто хиляди патрона и сълзотворен газ в случай на безредици; хиляда преносими пластмасови белезници; четирийсет специално обучени кучета в клетки, храна и резервни нашийници и каишки; както и дванайсет бронетранспортьора, четири танка и хиляди войници.
Ежегодното поклонение беше огромно мероприятие и саудитското кралско семейство поемаше всички разноски.
Ал-Шейх погледна подложката с листове и отбеляза камиона, който напускаше сградата.
Емирът отпиваше от горещия си чай и слушаше Кабрило в продължение на близо двайсет минути, без да го прекъсне. Най-сетне настъпи тишина.
— Ще ми позволите ли да ви разкажа накратко историята на исляма?