Выбрать главу

Томпсън започна да се гърчи и после изви гръб, изпъвайки каишите.

Мяташе се върху масата като риба на сухо.

Беше два часът следобед в Катар и девет часът сут­ринта във Вашингтон, когато Овърхолт вдигна теле­фона си. Кабрило каза направо:

— В Катар съм. Мислим, че Хикман може да се опи­та да удари едно от трите най-важни места за исляма.

— Кааба, гробът на Мохамед или Скалният купол – рече Овърхолт. – Научих си урока.

Вчера Овърхолт беше прекарал часове със специа­листа по ислям на Управлението и беше изчел всич­ко, подготвено му от изследователския отдел.

— Браво! – поздрави го Кабрило.

— В добавка бях накарал Агенцията за национална сигурност да следи всички средства за комуникация на Хикман през последните няколко седмици и най-сетне имам резултат – продължи Овърхолт. – Свър­зал се е с Петер Вандервалд – даже една от водещите компании на Петер снощи му е изпратила пакет в Са­удитска Арабия.

— Петер Отровата? – попита Кабрило.

— Същият.

— Някой трябва да се погрижи за него – рече Кабрило.

— Пуснах заповед – съобщи му Овърхолт. – Екип за „мокри поръчки“ го издирва.

— Говорил ли си скоро с Ханли? – попита Кабрило.

— Да, обясни ми какво са открили хората ти в Мейдънхед. Сигурни сме, че е някоя отрова, доставена от Вандервалд.

— Напръскали са с нея килимчетата – подчерта Каб­рило.

— Уверен съм, че е запечатал херметически контей­нерите, иначе пилотите щяха да се разболеят и да ка­тастрофират със самолета на път за Саудитска Ара­бия. Хикман е луд, но не е глупак. Ще възникне проб­лем, когато контейнерите бъдат отворени.

— А това може да стане всеки момент.

Факсът в кабинета на Овърхолт започна да печата. Той завъртя стола си към него, вдигна листовете, плъзна се обратно към бюрото си и ги прегледа.

— Според мен ще удари Скалния купол и ще обвини израелците за всичко – предположи Овърхолт.

— Спомняш ли си яхтата, която превози метеорита До Фарьорските острови и беше завладяна от нашата фрегата?

— Разбира се – потвърди Кабрило.

— Пратих специалист от Управлението. Най-сетне е накарал командира им да проговори.

— И?

— Преди две седмици Хикман пратил друг екип в Израел да сложи на Скалния купол видеокамери и експлозиви. Ако успее да открадне камъка на Авраам, явно планира да го занесе в Йерусалим и да го унищожи по време на взрива, след което да покаже видеото на целия свят.

— Ами операцията в Саудитска Арабия? – попита Кабрило. – Разкрил ли е нещо за нея?

— Явно не знае нищо. Хикман изглежда е разделил операцията и е използвал друг отряд.

— Искам да ми направиш една услуга – помоли Каб­рило.

— Каква е тя?

— Извади досиетата на целия военен персонал в Ка­тар.

— За какво са ти?

— Искам да знам кои са мюсюлмани – каза Кабрило.

— Кой ще ги ръководи в Мека?

— Не се тревожи, разполагам с точния човек.

„Орегон“ тъкмо влизаше в Гибралтарския проток, когато Ханли затвори телефона, след като приклю­чи разговора си с Кабрило. Пресегна се към копчето на интеркома и го натисна.

— Касим и Адамс в командната зала незабавно – наре­ди той. – Касим и Адамс в командната зала незабавно.

Докато ги чакаше да дойдат, се обърна към Стоун.

— Промени курса към Израел, до най-близката до Йерусалим точка, която можеш да намериш.

Стоун изкара картата на монитора. Пристанище Ашдод беше най-близко. Вкара командите и навигационната програма сама се презареди. В същия миг Адамс влезе в командната зала.

— Да, сър – представи се той.

— Искам да приготвиш вертолета и да оставиш Ка­сим в Танжер, Мароко.

— После къде да отида? – попита Адамс.

— Презареди и се върни обратно на „Орегон“.

— Тръгвам веднага – заяви Адамс и излезе.

След няколко минути пристигна и Касим.

— Готов ли си да ръководиш операция? – попита

Ханли.

— Да, сър – потвърди мъжът и се усмихна.

— Само Кабрило има достъп до личните данни – про­дължи Ханли, – но ми каза, че си мюсюлманин. Вярно ли е?

— Да, сър.

— Добре – рече Ханли. – Челинджърът се отправя от Катар към Мароко. Искаме от теб да ръководиш отряд в Мека.

— С каква цел, сър? – попита Касим.

— Ти – бавно рече Ханли – ще спасиш най-святото място за исляма.

— За мен ще е чест, сър.

≈ 48 ≈

Хикман не се тревожеше от факта, че е в Мека, а не е мюсюлманин. Мразеше исляма и всичко, което пред­ставляваше тази религия. След като се срещна с два­найсетимата индийци националисти в апартамента в Риад в четири следобед и ги инструктира, всички заедно се отправиха на десетчасово пътуване към Ме­ка и Кааба в откраднат камион с надпис на арабски от едната страна, който означаваше „Кралска чистота“. Бяха облечени в дълги бели развяващи се одежди и всеки имаше метла, кофа, шпакла и четки.