— Страшно се обърка всичко, Лангстън – рече президентът.
Овърхолт бавно кимна.
— Отношенията ни със Саудитска Арабия са по-лоши от всякога – допълни президентът. – Откакто сенатор Грант прокара резолюцията, заклеймяваща кралството като родина на атентаторите от 11 септември, и Конгресът наложи специален данък върху суровия саудитски петрол, дипломатите ни не могат даже среща да си уредят. Според последните проучвания по-голямата част от американците смятат, че е трябвало да нападнем Саудитска Арабия, а не Ирак, а сега ти ми казваш, че някакъв луд американски милиардер планира да съсипе светините в страната.
— Знам, че е буре с барут, господин президент.
— Буре с барут! – избухна президентът. – Много по-лошо от това е. Ако Хикман е заразил килимчетата и е подменил камъка на Авраам, и теориите ти се окажат верни, според мен могат да се случат три неща: първото е сигурно – саудитците ще прекратят доставките на петрол за Щатите. Това ще ни вкара в нова рецесия, а още не сме излезли от последната – ще бъде шок, на който икономиката ни не може да издържи. Второ, фактът, че Хикман е американец, ще разгори войната с терористичните елементи. Ще заприиждат на талази към Щатите, за да всяват хаос. Да си го признаем, границите ни с Канада и Мексико са като сито. Понеже не сме издигнали стени, не можем да направим кой знае какво, ако някой реши да влезе в страната. Третото вероятно е най-лошото. Ако гренландският метеорит бъде разбит и от него се разпространи вирус, подобен на този от мострата от Аризона, първите две неща няма какво да ги мислим. Кислородът може да бъде изсмукан от атмосферата като вода в канал и всички ще дишаме прах.
Овърхолт замислено кимна.
— С първите две лесно ще се оправим, ако е истина това, което лекарят на ЦРУ е разбрал от заловения командир: че Хикман възнамерява да стовари цялата вина за случилото се върху израелците.
— За жалост, не успях да отбия израелците от американската помощ, колкото и да се мъчих. Арабският свят вярва, че Съединените щати и Израел са здраво свързани – и е така. Ако вината се стовари върху Израел, той ще бъде нападнат от войските на всички арабски държави. И знаем какво ще стане тогава.
— Израелците ще използват ядрено оръжие – изрече на глас мисълта му Овърхолт.
— Тогава какво ни остава? – попита президентът. – Казвай.
— Единственият начин да се справим с положението е да унищожим килимчетата, да заловим Хикман и по някакъв начин да разменим отново метеоритите, ако вече ги е подменил, а после претърсим святото място за експлозиви.
— Без саудитското правителство да разбере какво правим – допълни президентът. – Това е почти невъзможно.
— Господин президент – попита Овърхолт, – имате ли по-добра идея?
На 4 януари 2006 година в пет часа сутринта катарско време телефонът в хотелския апартамент на Кабрило звънна и го събуди.
— Аз съм, Хуан – рече Овърхолт. – Срещата ми с президента приключи и ти предавам заповедите му.
Кабрило седна в леглото.
— Каква е присъдата?
— Иска да се направи без сътрудничеството на саудитците – обясни Овърхолт, – Съжалявам, но само така може да стане според нас.
Кабрило въздъхна и звукът се понесе по телефонната линия.
— Остават шест дни до поклонението, когато два милиона поклонници ще се съберат в Мека и за какво искаш да изпратя вътре отряд
— Първо, намираш Хикман – продължи с указанията Овърхолт – и разбираш какво е положението с метеорита; ако е подменил с него камъка на Авраам, го връщаш обратно на мястото му. После претърсваш джамиите „Ал-Харам“ и „Ал-Набави“ за експлозиви, които да избухнат по време на хаджа. След това заедно с хората ти изчезвате от Саудитска Арабия, преди някой да е разбрал, че сте били там.
— Не обичам да говоря за пари, когато започнеш да си фантазираш – вметна Кабрило, – но имаш ли представа какво ще струва това на Съединените щати?
— Осем цифри? – предположи Овърхолт.
— Може би девет – отговори Кабрило.
— Значи можеш да го направиш?
— Може би, но се нуждая от всички ресурси на Министерство на отбраната и от помощта на цялото разузнаване.
— Каквото кажеш – съгласи се Овърхолт, – ще се погрижа да го изпълнят.
Кабрило затвори и набра един номер.
След час, докато Кабрило още взимаше душ в хотела, Хали Касим излезе на пистата пред хангара в единия край на американската военновъздушна база в Катар. Там имаше трийсет и седем мъже – всички мюсюлмани от военния контингент на Щатите от Диего Гарсия* в Индийския океан до континентална Африка. Всичките бяха превозени с военни самолети от базите си до Катар.