[* Голям коралов атол в архипелага Чагос в Индийския океан, близо до остров Мавриций. – Б.пр.]
Никои не знаеше защо са изпратени тук.
— Господа – рече Касим, – стройте се.
Мъжете се строиха и зачакаха с кръстосани на гърба ръце. Касим прегледа списъка с имена.
Вдигна очи и се обърна към мъжете:
— Казвам се Хали Касим. Служил съм седем години във военноморския флот на Съединените щати като офицер в подводна диверсионна група, преди да се прехвърля в частния сектор. Върнат съм на активна служба с президентски указ и съм повишен в чин за целите на настоящата операция. Според списъка ми следващият по ранг тук е капитанът от военновъздушните сили Уилям Скътър. Моля капитан Скътър да излезе крачка напред.
Висок, слаб чернокож мъж в синя униформа на американските военновъздушни сили пристъпи две крачки напред.
— Капитан Скътър – обяви Касим – е моят заместник-командир. Моля застанете до мен с лице към строя.
Скътър направи няколко крачки, завъртя се на пети и застана до Касим.
— През следващите няколко часа капитан Скътър ще ви разпредели на отряди според чиновете и войските, в които сте служили – продължи Касим. – Сега искам да обясня защо сте избрани да дойдете тук днес. Първо и преди всичко, вие сте войници от американската армия; второ и много важно за тази мисия, всеки от вас е посочил исляма като религия в документите си. Има ли някой, който да не е мюсюлманин? Ако има, да излезе крачка напред.
Никой не помръдна.
— Много добре, господа – каза Касим, – нуждаем се от вас за специална операция. Моля да ме последвате в хангара, където има столове и можем да поговорим. Щом се настаните, ще ви обясня.
Касим, последван от Скътър, се запъти към постройката.
Мъжете тръгнаха в колона по един. Подиумът беше ограден с няколко черни дъски, имаше няколко дълги сгъваеми маси с различни оръжия и апаратура отгоре, машина за вода и пет реда черни пластмасови сгъваеми столове.
Мъжете се настаниха по местата си, а Касим Скътър застанаха отпред.
≈ 49 ≈
Дори в държава, толкова стриктно спазваща традициите като Саудитска Арабия, модерният свят все пак намираше начин да се наложи над миналото. Джамията на пророка в Медина беше пример за това. Строежът на масивното здание беше започнал през 1985-а и беше завършил през 1992-ра, разширявайки и осъвременявайки комплекса. Святото място беше уголемено петнайсет пъти и обхващаше площ от 170 000 квадратни метра. Допълнителното пространство позволяваше събирането на близо 750 000 души едновременно. Бяха добавени три нови сгради заедно с огромен двор, покрит с мраморни плочи, образуващи различни геометрични фигури. Двайсет и седем допълнителни дворове, покрити със сложни разгъваеми шатри, проблясващи на хоризонта, плюс още две големи площи, заслонени с шест гигантски механични чадъри, които можеха да се отварят и затварят в зависимост от времето.
Шест минарета, извисяващи се на 120 метра, бяха издигнати наоколо – на върха на всяко стърчеше огромен полумесец, който тежеше близо пет тона. На отделни места имаше добавени орнаменти и позлата и различни архитектурни детайли бяха осветени с лампи и прожектори.
Съоръженията бяха изцяло ремонтирани. Бяха монтирани ескалатори, които да качват поклонниците до най-горните етажи, и бе изградена гигантска климатична система. Охлаждащата система, една от най-големите проектирани някога, изпомпваше шейсет хиляди литра студена вода в минута през тръбите, които бяха прокопани под най-ниския етаж.
Цялата система се контролираше от команден център на шест километра от джамията.
Реконструкцията на джамията на пророка и изграждането на допълнителните съоръжения около Кааба в Мека беше струвало на правителството на Саудитска Арабия близо 20 милиарда долара. Основният изпълнител на огромния строителен обект беше компания, собственост на семейството на Осама бин Ладен.
Водачът на индийските наемници отново огледа диаграмите. Преди да се качи на кораба в Рабих, Хикман беше дал ясно да се разбере, че иска гробът на Мохамед в джамията на пророка да бъде унищожен. Фактът, че Бин Ладен се беше възползвал от реконструкцията, го изпълваше с гняв – Хикман искаше да изтрие построеното от лицето на земята.
Десет пъти по-голям бонус от предварително уговореното заплащане очакваше индийците, ако успееха.
Дотук им беше даден един милион в злато – царска отплата в собствената им страна. Дори разделен на дванайсет, щеше да стигне на всеки един от тях да изживее остатъка от дните си охолно. Обещаните допълнително десет милиона щяха да ги направят наистина богати.