От тях се искаше само да идат до Медина, да се промъкнат в подземните тунели под джамията, в които минаваха тръбите със студена вода, да сложат експлозивите, както беше обозначено на диаграмата, и да стигнат до Рабих, където Хикман беше уредил друг кораб да ги вземе и да ги превози през Червено море До Порт Судан в Египет.
Там щеше да ги чака самолет със златото и няколко пазачи. Щяха да прекарат следващите три дена в Порт Судан. Щом джамията на пророка бъдеше унищожена сутринта на десети, когато щеше да започне хаджът, самолетът щеше да ги откара обратно в Индия със златото им. Първо резултат, после плащане – Хикман си беше научил урока преди десетки години.
Най-важното за една успешна операция е никога да не се осланяш на една-единствена система. Операция „Пустиня-1“ по време на кризата със заложниците в Иран през 1980-а беше доказателство за това. Президентът искаше да се справи с минимален брой хеликоптери и щом първата машина излезе от строя, цялата мисия се провали.
Когато пред теб стои въпросът дали да имаш едно оръжие или хиляда, винаги трябва да избереш максималния брой. Системите се провалят, бомбите не избухват, оръжията засичат.
И Касим, и Скътър съзнаваха този факт.
— Сър, основната заплаха в момента са товарните контейнери в Риад – рече Скътър. – Вече имате потвърждение, че са били доставени. Щом бъдат отворени – което трябва да стане преди началото на хаджа, всичко останало отива на заден план – цялата операция може да се провали.
— Един случай на смъртоносна зараза и Саудитска Арабия ще затегне контрола – съгласи се Касим.
Двамата мъже стояха пред карта, закачена на дъската насред хангара. На масата отстрани имаше цял куп катарски паспорти и документи за поклонението. За Касим и всеки един от трийсет и седемте членове на отряда. Официалните служители на емира цяла нощ се бяха трудили над тях. Понеже бяха истински, а не фалшификати, щяха да издържат на проверката на саудитските власти. Саудитски визи обикновено се издаваха на катарците без проблеми и мъжете можеха да влязат безпрепятствено в кралството.
— После пращаме вътре два отряда от по четирима души – продължи Касим. – Така ни остават трийсет души, с които да влезем в Мека.
Скътър посочи към въздушната карта, която Агенцията за национална сигурност беше изпратила по факса в Катар.
На снимката се виждаше дворът на карго терминала на летището в Риад.
— По номерата от товарителницата, които хората ви са открили в Англия, знаем, че контейнерите се намират тук.
Скътър огради трите контейнера с маркер.
— Много добра идея – отбеляза Касим, – написали са номерата на покривите на всички контейнери, така че кранистите да могат да ги виждат. Иначе щяхме да изгубим много време да ги търсим.
— Щом двата отряда пристигнат на място – попита Скътър, – как искате да действат?
_ Обезопасяват и премахват – отвърна Касим. – Щом се уверим, че още са запечатани, трябва да ги качим на камиони и да ги закараме в пустинята, докато решим какво да правим с тях – дали да ги унищожим веднага, или да ги преместим на безопасно място.
— Прочетох личните досиета – каза Скътър. – Имаме офицер на име Колган, който служи във военното разузнаване и е работил под прикритие.
— Колган? – учуди се Касим. – Звучи ирландско.
— Приел е исляма в колежа – обясни Скътър. – Има образцово досие, в него пише, че е уравновесен и методичен. Мисля, че ще може да се справи с това.
— Върви и го подготви – нареди Касим, – и подбери останалите от отряда му. После ги качи на следващия самолет от Катар за Риад. Според хората на емира има редовен полет вечерта в шест.
— Много добре, сър – рече Скътър.
— Остават ни джамиите в Мека и Медина – продължи Касим. – Аз ще ръководя отряда в Мека, а ти ще поемеш Медина. И двамата имаме по четиринайсет мъже на разположение, главната ни цел ще бъде да открием и обезвредим взривните устройства, които вероятно Хикман е поставил. Влизаме, претърсваме, обезвреждаме и се махаме, без да ни забележат.
— Ами ако Хикман е подменил метеоритите?
— Моите хора работят по случая, докато говорим – Увери го Касим.
Водачът на индийците гледаше през прозореца на къщата в Рабих. Слънцето беше ниско над хоризонта и скоро щеше да падне мрак. От Рабих до Мека беше близо триста километра, или четири часа път с кола. Щом пристигнеха, щяха да имат нужда от няколко часа, за да проверят разположението, да намерят шахтата вън от джамията, през която се проникваше в тунела и която Хикман беше отбелязал върху диаграмата. После щяха да влязат.