— Как? – попита Стоун.
— По походката – отвърна Хъксли. – Човек може да се дегизира, да променя външния си вид, дори някои от маниерите си, но никой не се сеща да промени походката или стойката си.
Стоун си поигра с компютъра и изображението се раздвижи, завъртя и вдигна ръце.
— Да направим копие и да го пратим на Овърхолт – нареди Ханли. – Може да го даде на израелските власти.
— Мога да го насложа върху картината от камерите на живо от Суецкия канал – предложи Стоун.
— Направи го – съгласи се Ханли.
В момента, в който Ханли разглеждаше снимките на Хикман, осем мъже слязоха от пътническия полет от Катар до Риад и минаха през митницата без проблем. Събраха се извън багажното и се качиха на белия шевролет, който Държавния департамент беше взел под наем от представител на една петролна компания.
После отидоха в тайната квартира да изчакат падането на нощта.
— Можем да направим каквото искаш тази вечер – каза шефът на Мосад, израелската разузнавателна агенция, – но не можем да използваме кучета, ще трябва да го направим с агенти, снабдени с химически надушватели. Влизането на кучета в джамия е абсолютно забранено.
— Ще има ли проблеми? – попита Кабрило.
— Преди години, когато израелският премиер-министър ходи в Скалния купол, след това имаше бунтове седмици наред. Трябва да го направим бързо и тихо.
— Хората ти могат ли да покрият напълно целия комплекс?
— Кабрило – изтъкна мъжът, – Израел е изправен пред терористични бомбени атентати всяка седмица. Ако в „Харам ал-Шариф“ има експлозиви, утре до изгрев-слънце ще си научил.
— И ще обезвредите всичко, което откриете? – попита Кабрило.
— Ще обезвредим или премахнем, което от двете е по-безопасно.
— Господа, моля заемете местата си – подкани Касим.
Останалите двайсет и осем мъже седнаха. Скътър стоеше до Касим пред черната дъска.
— Кой от вас никога не е карал мотоциклет? – попита Касим.
Десетима вдигнаха ръце.
— Ще ви е трудно, но намерихме инструктори за един блиц курс. Щом приключим тук, излизате и започвате да тренирате. За четири часа трябва да сте наясно с основните неща.
Десетимата кимнаха.
— Положението е следното – продължи Касим. – Не можем да влезем в Саудитска Арабия с граждански полет. Рискът да ни хванат е прекалено голям. От тук до Мека са близо хиляда и двеста километра и пътят минава през пустинята, където няма къде да се зареди, така че измислихме следното: емирът е уредил товарен полет, с който да стигнем до Ал-Хедая в Йемен, оттам има по-малко от седемстотин километра до Джеда в Саудитска Арабия по асфалтиран път, който минава покрай Червено море. Емирът е платил на Йеменските власти и е опразнил склада на един от дистрибуторите на мотори тук, в Катар, за да ни осигури транспорта. Моторите имат няколко предимства. Първо, можем да прекосим границата над контролния пункт, за да не ни засекат, като минем въпросната отсечка през пустинята и излезем на пътя, щом стигнем в Саудитска Арабия. Второ, има няколко града по пътя, в които можем да заредим с бензин, но са далеч един от друг – моторите обаче могат да стигнат от единия до другия. Трето и най-важно. Всеки от нас ще бъде сам на мотора си, така ако властите спрат някого, мисията няма да бъде застрашена.
Той погледна мъжете.
— Някой има ли възражения?
Никой не се обади.
— Добре – рече Касим, – тогава мъжете, които се нуждаят от обучение, да последват капитан Скътър на пистата, моторите и инструкторите ви чакат. Останалите да идат да почиват, тръгваме довечера в десет.
Вандервалд сложи малко одеколон под носа си. Първият курс от полета до дома беше от Кайро до Найроби в Кения и беше претъпкан. В самолета миришеше на потни тела и на агнешкото, което бяха сервирали за вечеря.
Докато Вандервалд се унасяше в сън, двама души приближиха до дома му в едно от предградията на Йоханесбург. Промъкнаха се отзад, обезвредиха сложната охранителна система, отключиха задната врата и влязоха. После бавно и методично започнаха да претърсват цялата къща.
След два часа бяха приключили.
— Ще се обадя да качат телефона му в главния компютър – рече единият от мъжете, – за да проверят обажданията.
Набра един номер в Лангли, Вирджиния, вкара кода и изчака сигнала. Компютърът на ЦРУ щеше да вкара номера и да претърси компютърната система на телефонната компания за всички входящи и изходящи обаждания през последния месец. Резултатите щяха да са готови след няколко часа.