— А сега? – попита другият мъж.
— Можем да спим на смени, докато чакаме.
— Колко време ще останем тук?
— Докато се върне – рече първият и отвори хладилника – или някой друг не се погрижи за него преди нас.
≈ 50 ≈
Индийците наемници стояха пред шахтата, която водеше към тръбите за охлаждане на водата под джамията на пророка в Медина. Капакът на шахтата се намираше на открито близо до жилищна сграда в дъното на мръсното празно пространство, използвано за резервен паркинг.
Паркингът беше почти празен, имаше само десетина коли близо до самата сграда.
Водачът на индийците паркира на заден камиона до капака, сряза катинара с клещи резачи и поведе хората си надолу по желязната стълба към тунела. Щом влязоха вътре, шофьорът и мъжът, който остана да пази, преместиха камиона върху шахтата и зачакаха.
Бетонният тунел беше с диаметър метър и осемдесет и вътре имаше няколко тръби, обозначени на арабски според предназначението си. Тръбите бяха повдигнати от дъното на тунела върху скоби и отстрани беше оставен малък проход за инспекция. Вътре беше тъмно и прохладно и миришеше на бетон и мухъл. Водачът включи фенерчето си и останалите последваха примера му.
После тръгнаха в нишка по един към джамията. Бяха изминали близо километър и половина под земята, преди да стигнат до първото разклонение. Водачът погледна джипиеса си. Сигналът беше слаб заради бетонната плоча над главите им, така че извади диаграмата на тунела, която Хикман му беше дал, и прошепна на хората си.
— Вие, петимата, тръгвате натам – рече той и им посочи накъде. – Ще стигнете до една арка и ще влезете в правоъгълно помещение. Поставете взривовете по пътя на разстоянията, които определихме, и ни чакайте от другата страна.
Първата група продължи в тунела отдясно, а водачът и останалите тръгнаха наляво.
След четирийсет и седем минути се срещнаха от другата страна.
— Сега ще си сменим местата – нареди водачът. – Вие минавате по нашия тунел и проверявате взривовете ни. Ние ще минем по вашия и ще проверим вашите.
Мъжете тръгнаха в противоположни посоки, като размахваха фенерите си из тунела.
На всяко от шестте места по коридора наръчи с диаметър трийсетина сантиметра от С-6 и пръчки динамит бяха омотани с лепенка към тръбите. Навсякъде имаше по един цифров часовник, който отброяваше часовете.
Първият показваше 107 часа и 46 минути. Взривовете бяха настроени да избухнат по пладне на десети, когато джамията щеше да е претъпкана от близо един милион поклонници. Количеството експлозив, което индийците бяха заложили, щеше да превърне храма в руини. Най-големият заряд, който бяха поставили с двойно повече С-6 и динамит, беше точно на мястото, отбелязано върху диаграмата като гроба на Мохамед.
Ако взривовете избухнеха, след по-малко от пет дни вековна история щеше да бъде заличена от лицето на земята.
Върнаха се обратно през тунела до отвора, който водеше към повърхността, водачът се показа под камиона и се провря отстрани. Приближи се до прозореца, почука и шофьорът свали стъклото.
— Дай напред! – нареди водачът.
Щом мъжете се качиха обратно в камиона, той извади катинара, който носеше, и заключи отново капака на шахтата.
След четири минути под тънката сребърна луна се отправиха обратно към Рабих.
В шест часа същата сутрин Ханли събра агентите на Корпорацията в заседателната зала на „Орегон“. Корабът беше близо до брега на Тел Авив в Средиземно море и правеше бавни мързеливи кръгове във водата. Ханли наблюдаваше телевизионния екран, на който се виждаше как робинсънът приближава откъм кърмата.
— Това е председателят – рече той и посочи към вертолета. – Той ще води оперативката. Докато се приземи, искам всички да си прегледате още веднъж бележките. Има кафе и хлебчета на помощната маса. Ако искате да хапнете нещо, направете го сега. Щом господин Кабрило започне, не искам никакви прекъсвания.
Ханли се запъти към контролната зала за последните сведения. Взе ги от Стоун и на вратата се сблъска с Кабрило и Адамс.
— Всички чакат в заседателната зала – съобщи той и тръгна след двамата.
Когато стигна до заседателната зала, Кабрило отвори вратата и тримата мъже влязоха вътре. Адамс седна на масата, както беше облечен с гащеризона си. Ханли застана до Кабрило, който се качи на подиума.
— Радвам се да ви видя отново – започна Кабрило, – особено Гъндърсън и екипажа му. Браво, че най-после ви пуснаха – усмихна се той на пилота. – Трябвате ни всички за операцията, която предстои. Току-що се връщам от Тел Авив, имах среща с Мосад. Изпратиха голям екип в джамията на Скалния купол рано тази сутрин, за да претърсят за експлозиви. Не можаха да открият нищо. Нищо конвенционално, ядрено или биологично. Обаче откриха видеокамера, на която мястото й не е там. Била е скрита отстрани в една градина с дървета.