— Да – потвърди Мишел Хънт, – запознахме се съшия ден на обяд в „Касенс“. Една приятелка ми беше подарила куверт за рождения ден. Не бях в състояние да си позволя толкова луксозен ресторант – дори и за обяд – по онова време.
— Какво се случи след това?
— Той дойде до моята маса, представи се и аз го поканих да седне – заразказва Хънт. – Прекарахме заедно цял следобед. Вероятно познаваше собствениците, защото когато навалицата за обяд се разотиде, ние оставиха сами. Подреждаха масите за вечеря около нас – но никой не каза нито дума.
— Останахте ли за вечеря?
— Не – отвърна Хънт. – Хал уреди да идем със самолет до нефтеното находище преди залез-слънце, за да го види. Предполагам, че искаше да ме впечатли.
— Значи отидохте до находището и го огледахте през прозореца на самолета?
— Нямаше прозорци. Беше биплан.* Седях на задната седалка.
[* Самолет с две криле, разположени едно над друго – Б.пр]
— Чакайте, с две места ли беше?
— Стар „Стиърмен“, ако не ме лъже паметта – каза Хънт.
— Кой пилотираше? – поинтересува се агентът.
— Ами Хал, кой друг?
— Господин Хикман може да управлява самолет, бързо попита агентът.
— Тогава можеше, щом Хауърд Хюс го правеше, Хал нямаше как да остане по-назад.
Агентът се спусна към телефона.
— Това добавя нов слой към картината – отбеляза Ханли. – Сега не само трябва да вземем камъка на Авраам от Хикман, ами трябва и да го подменим, без да ни усетят. Президентът ни информира, че иска да държим саудитското правителство далеч от операцията, ако е възможно.
В този миг един от стоинчовите монитори в заседателната зала се включи. Екранът беше разделен наполовина вертикално и отляво се виждаше Стоун.
— Сър, съжалявам – извини се той. – Знам, че ме помолихте да не ви прекъсвам, но е важно. Вижте другата половина на екрана.
Картината изпълни дясната половина.
— Това е от две камери, поставени от ЦРУ на входа на Суецкия канал. Записът е отпреди петнайсет минути.
Камерата показваше стар кораб. Двама моряци навиваха въжетата, докато съдът минаваше през шлюзовете. Един мъж стоеше на задната палуба и пиеше кафе. Камерата го хвана как поглежда нагоре.
— Насложих отгоре програмата, създадена от госпожица Хъксли – каза Стоун.
Всички в залата наблюдаваха как триизмерното изображение се насложи върху човека. Контурите паснаха идеално. Когато мъжът на лодката се раздвижи, компютърно генерираният робот го последва.
— Сър – бързо каза Стоун, – това е Халифакс Хикман.
— Къде е корабът сега, Стоуни? – попита Кабрило.
На лявата страна на монитора се видя как Стоун в командната зала поглежда към друг монитор.
— Излезе от шлюзовете и забавя, за да влезе в Порт Саид в Египет.
— Джордж… – понечи да каже Кабрило.
— Вече би трябвало да са ни презаредили и да сме готови – прекъсна го Адамс и стана от стола си.
След четири минути робинсънът се вдигна от палубата. От местоположението на „Орегон“ до Порт Саид го деляха триста километра. Но робинсънът изобщо нямаше да стигне до Египет.
≈ 51 ≈
Самолетът на Вандервалд хвана попътен вятър и пристигна половин час по-рано.
По улиците нямаше никакво движение; щеше да мине още един час преди гражданите да започнат да задръстват платната на път за работните си места и той си беше у дома само петнайсет минути след като слезе от самолета. Събра купчината с поща от кутията на улицата, пъхна я под мишница и понесе единствената си чанта към входната врата.
Точно се обръщаше да я затвори, когато отстрани се появи един мъж, а от коридора, който водеше кухнята, се чуха стъпки.
— Добро утро, нещастнико! – речемъжът и насочи пистолет със заглушител към главата на Вандервалд.
Не каза нищо повече. Просто свали пистолета и го простреля в двете колена. Вандервалд се стовари на пода и започна да крещи от болка. Вторият мъж се появи в антрето и клекна до Вандервалд, който се търкаляше по пода.
— Ще ни обясниш ли каква е тази фактура за самолет, която открихме на компютъра ти?
След две минути и два точни изстрела мъжете получиха отговора.
Миг по-късно първият мъж избави Вандервалд от мъките му.
Двамата излязоха през задната врата, измъкнаха се през задната уличка, после завиха надолу по страничната пресечка, на която бяха скрили взетата под наем кола. Седнаха в нея, мъжът до шофьора свали ръкавиците си и набра мобилния си телефон.