— Мишената току-що се завърна след доставка на самолет „Дъглас“ DC-З до Порт Саид в Египет. Повече няма да създава проблеми.
— Ясно – отвърна Овърхолт. – Можете да се прибирате у дома.
— Трябва ми снимка в реално време на летището в Порт Саид – каза Овърхолт на шефа на Агенцията за национална сигурност. – Търсим самолет „Дъглас“ DC-3.
Шефът на АНС се провикна към техниците на сателита.
— Пренасочваме – обяви той. – Изчакайте малко.
Докато чакаше, Овърхолт отвори чекмеджето на бюрото си, извади дървената хилка с червеното топче, прикачено към нея, и започна бясно да я удря напред-назад. Чакането, което не продължи повече от няколко минути, му се стори часове. Накрая шефът се обади отново.
— Готово, препращаме ви снимката.
Овърхолт погледна монитора си. Въздушна снимка на летището изпълни екрана му. После мащабът започна да се смалява, докато не видя ясно самолета. Изображението бавно се уголеми и стана по-подробно. Един мъж прекосяваше пистата и притискаше нещо като одеяло до гърдите си. Насочи се право към самолета и Овърхолт го видя как отваря вратата на дъгласа.
— Задръжте наблюдението на самолета – нареди Овърхолт. – Ако излети, го проследете.
— Разбрано – отвърна шефът на Агенцията по национална сигурност и прекъсна линията.
Ханли седеше в командната зала заедно със Стоун, когато телефонът звънна.
— Ето какво открихме – бързо съобщи Овърхолт. – Госпожица Хънт току-що казала на агентите ми, че Хикман бил пилот. Двама от хората ми се срещнаха с един търговец на оръжие от Южна Африка преди минути и той ги уведомил, че е доставил един „Дъглас“ DC-З за Хикман вчера в Порт Саид. Гледам летището по сателита на монитора си в момента и един мъж с размерите на Хикман и съвпадащ с триизмерния профил, който ми изпратихте, отваря вратата на самолета, докато говорим.
— Това е – прекъсна го Ханли. – Значи отива към Скалния купол.
— Не можем да го свалим, защото ще загубим камъка на Авраам – рече Овърхолт. – Трябва да го оставим да направи доставката.
— Добре, сър – съгласи се Ханли, – ще предупредя Кабрило.
Ханли затвори и се свърза по радиото с робинсъна.
— Обръщай! – нареди Кабрило на Адамс, след като Ханли му обясни.
Адамс направи широк завой наляво.
— Всички, освен Мърфи и Линкълн, да бъдат на сушата при Скалния купол незабавно – нареди Кабрило. – Тях Двамата ги накарай да насочат крилатите ракети.
— Ще бъде направено веднага – отвърна Ханли.
— Обади се на Овърхолт и му кажи да задържи израелците. Не искам никакви самолети във въздуха, никакъв знак към Хикман, че сме по петите му.
— После накарай Кевин Никсън да ми се обади незабавно. Искам още веднъж да ми обясни това нещо.
— Накъде, сър? – попита Адамс.
— Към центъра на Йерусалим – рече Кабрило, Скалния купол.
Адамс вкара командите в джипиеса и робинсънът отново се приближи към бреговата линия.
Из коридорите на „Орегон“ агентите бързаха да се приготвят, докато Никсън си проправяше път към командната зала. Отвори вратата и се пъхна вътре.
Ханли натисна копчето на микрофона и Кабрило тозчас отговори.
— Никсън е тук – съобщи Ханли и му подаде микрофона.
— Кевин? – обади се Кабрило.
— Да, сър.
— Сигурен ли си, че изобретението ти ще свърши работа? Ако имаш съмнения, трябва да ми кажеш още сега.
— Пресметнах тежестта и удвоих височината, която ми дадохте, и пак е в границите – отвърна Никсън. – Както знаете, нищо не е съвършено, но трябва да кажа: да, ще свърши работа.
— Колко време ще му трябва да стане?
— По-малко от минута – заяви Никсън.
— И разполагаш с достатъчно материал?
— Да, сър. Произвел съм повече, отколкото ни трябва.
— Добре – каза Кабрило, – ще използваме идеята ти. Няма резервен план, така че трябва да свърши работа.
Ще свърши сър – увери го Никсън – но има един проблем.
— Какъв?
— Може да загубим камъка, ако удари Купола.
Кабрило замълча за миг.
— Ще се погрижа за това – рече той.
Хикман не беше управлявал самолет повече от две десетилетия, но си спомни всичко, все едно беше вчера. След като седна на пилотското кресло, направи предварителната проверка и запали двигателите. Пушек изскочи от старите мотори, когато се задействаха, но след няколко минути се успокоиха и затракаха равномерно.
Погледна към командното табло, разбра за какво са различните лостове и се увери, че допотопният автопилот все още е свързан към приборите. После наклони стария „Дъглас“ DC-З напред и се обади на кулата за разрешение.