На летището беше спокойно и му разрешиха веднага.
Насочи самолета напред и изпробва спирачките. Не зацепваха много здраво, но работеха.
Не се притесни от „меките“ спирачки, за последен път вършеха работа. Самолетът щеше да извърши финалния си полет. Потегли напред, зави бавно към пистата и се приготви.
Погледна уредите, отвори дроселите, засили се по пистата и завъртя. Самолетът се вдигна във въздуха и с мъка набра височина. Хикман имаше да измине само около триста километра.
При максимална скорост и лек попътен вятър щеше да стигне за час.
— Лодките са спуснати във водата – докладва Стоун, – уредих израелците да осигурят хеликоптер, който да превози десет души от Тел Авив до място близо до Скалния купол. Вертолетът е прекалено голям и не може да кацне на нашата площадка. Ето го.
Стоун посочи към монитора, който показваше картина от носа на „Орегон“. Голям вертолет с две витла тъкмо се приземяваше на пясъка в далечината.
— Отивам в заседателната зала – рече Ханли.
Затича се по коридора, отвори вратата на заседателната зала и влетя вътре.
— Добре, момчета – извика той, – лодките са готови и на брега ви чака хеликоптер, който ще ви превози нататък. Всички наясно ли са с мисията?
Десетимата кимнаха в потвърждение.
— Господин Сенг е командир – заяви Ханли. – На добър час!
Отрядът започна да се изнизва един по един от заседателната зала, всеки държеше голяма картонена кутия в ръце. Ханли спря Никсън, когато мина покрай него.
— Взе ли въжената стълба? – попита той.
— В кутията, най-отгоре е.
— Добре тогава – рече Ханли и го последва надолу по коридора към задната палуба.
Ханли наблюдаваше от палубата как двете лодки се пълнят и преминават краткото разстояние до брега. После влезе вътре да провери Мърфи и Линкълн.
— Къде да ви оставя? – попита Адамс.
— Отиваме право към Скалния купол – нареди Кабрило. – Докато стигнем, отрядът от „Орегон“ вече ще е там.
— После какво?
— Ще ти обясня – започна Кабрило.
Няколко минути по-късно, когато Кабрило приключи с обясненията, Адамс лекичко подсвирна с уста
— При всичките високотехнологични играчки, които Корпорацията има в арсенала си, до това ли опряхме?
— Като номер на високо метално въже в цирка – съгласи се Кабрило.
Отрядът от „Орегон“ слезе от хеликоптера в една затворена улица близо до Скалния купол. Израелски танкове бяха блокирали страничните пресечки отвсякъде и взводове от израелската армия разчистваха улиците и джамията от хора. Тълпи от палестинци, които не знаеха, че светинята им е в опасност, започнаха да протестират и се наложи израелците да ги разпръскват с водни струи.
Сенг поведе отряда към входа на джамията.
— Разпръснете се и заемете позиции! – нареди той на хората си. – Кевин, провери първо дали въжето е на място.
— Да, сър – отвърна Никсън, докато мъжете влязоха на бегом в двора на джамията.
Сенг се обърна към израелския офицер, който стоеше близо до него:
— Трябват ми маркучи, свързани с противопожарните кранове от всички страни и после вкарани вътре в джамията. Погрижете се маркучите да са достатъчно дълги, за да могат да стигат навсякъде, където искаме.
Офицерът започна да раздава заповеди.
Хикман летеше сам над Средиземно море. Най-сетне се чувстваше жив. А животът му се беше оказал пълен провал. Всичките му богатства, славата и успехът в крайна сметка не означаваха нищо. Претупа единственото нещо, което му се искаше да бе направил като хората. Не беше добър баща за сина си. Завладян от грандомания и обсебен от чувство за собствена значимост, не позволи на нито едно човешко същество да се доближи до него и не допусна любовта на дете към родител да проникне през бронята му.
Чак смъртта на Крис Хънт го накара да я отвори.
За Хикман мъката бе стигнала единствено до етапа на студена ненавист. Гняв към една религия, която създаваше фанатици, убиващи без угризения, ярост към символите, които почитаха.
Скоро тези символи нямаше да ги има – и макар, че щеше да види само първите плодове на труда си, знаеше, че ще умре щастлив с мисълта, че и останалото скоро ще рухне.
Малко оставаше, помисли си той, когато зърна очертанията на брега.
Скоро ислямът щеше да бъде разгромен.
Никсън и Гънън разопаковаха въжената стълба от картонения кашон и бързо я опънаха в двора до Скалния купол. Нямаше начин да стигне.