— Ще отворя резервната – рече Никсън, сряза лепенката на втория кашон с ножа си и извади втората навита стълба. – Как си с възлите?
— Имам яхта – отвърна Гънън, – така че ме бива.
Той започна да връзва краищата на двете стълби.
Останалите членове на отряда се заеха да вадят от кашоните големи найлонови пликове, пълни с бял прах.
Близо до входа, до минарето Силсила Сенг наблюдаваше как израелците теглят маркучите по двора.
— Оставете ги тук – нареди той. – Моите хора ще ги вкарат вътре.
— Добре – обяви Гънън няколко минути по-късно, – всичко е готово.
— Сега трябва да започнем от тази страна и внимателно да я навием – рече Никсън.
Докато Гънън дърпаше, Никсън нави стълбата на спретната купчинка.
Мърфи погледна траекториите на компютърния екран, после се обърна към Ханли.
— Това малко празненство има ли някакъв бюджет? - попита той.
— Никакъв - сви рамене Ханли.
— Добре, защото бентът струва около милион, ако искате гарантиран успех.
— Или печелиш, или си отиваш - подхвърли Ханли.
Линкълн гледаше линията, която показваше движението на самолета.
— Да се надяваме, че курсът ще остане същият – рече Линкълн – и че хипотезата ти е вярна.
— От ъгъла на неговата камера – заключи Ханли – изглежда, че ще се спусне ниско, преди да го пусне. По този начин унищожаването на камъка на Авраам ще може да се види. Ако щеше да го пуска отвисоко, щеше да сложи широкоъгълен обектив на камерата и така картината щеше да е по-детайлна, когато се разбие.
— Не това ме тревожи – поклати глава Линкълн. – Притеснява ме второто „подаване“.
— За да е сигурен, че самолетът ще унищожи Купола – каза Ханли, – трябва да се издигне на няколко хиляди метра и после да се спусне надолу.
— Вкарахме скоростта на изкачване на дъгласа в компютъра – допълни Мърфи – и нагласихме параметрите със седемстотин метра отгоре. Това значи, че се вдигне дотук.
Мърфи посочи към екрана.
— Идеално – одобри Ханли.
Мърфи се усмихна.
— И ние с Линкълн сме на същото мнение.
Хикман беше на девет минути разстояние, когато Адамс мина над двора около Скалния купол и приземи вертолета на мястото, където Никсън му махаше. Никсън се спусна под въртящите се витла и подаде на Кабрило края на въжената стълба през отворената врата, после тичешком се отдалечи.
— Бавно и леко – каза Кабрило по микрофона.
— Така ми викат – отвърна Адамс уверено. Внимателно вдигна машината, като владееше уредите с прецизността на хирург. Издигайки се бавно, Адамс наклони вертолета настрани, докато Кабрило размотаваше въжената стълба. Над Купола започна да се оформя тънка паяжина. Когато стигна от другата страна, Адамс се сниши на няколко метра от земята и Кабрило пусна края на стълбата. Мидоус и Рос я хванаха от двата края и я опънаха здраво. От въжените стълби се беше образувала мрежа.
— Сега, ако можеш да ме оставиш горе, на върха – Рече Кабрило и се усмихна, – ще ти бъда много благодарен.
Адамс бавно се издигна и внимателно се приближи към Купола. Кабрило отвори вратата предпазливо и стъпи на шината. Адамс леко наклони, той прекрачи и сграбчи въжената стъпенка на стълбата.
Адамс внимателно се отдръпна и се приземи в близкта улица.
Кабрило беше на върха на Купола. Вдигна поглед нагоре към големия сребърен самолет, който се приближаваше в далечината. Опъна мрежата толкова здраво, колкото можа.
— Давай, давай, давай! – извика Сенг на седемчленния си отряд.
Бързо започнаха да разпръскват праха по двора както фермерите сееха зърно някога. Щом свършиха, изтичаха до пожарникарските маркучи и зачакаха заповед да ги пуснат.
Никсън и Гънън бяха до един от маркучите. Никсън държеше струйника, а Гънън стоеше зад него и придържаше маркуча.
— Сигурен ли си, че ще се получи, стари друже? – попита Гънън.
— Ще се получи – увери го Никсън. – Чистенето после ще е проблем.
Хикман не се обезпокои, че нито един израелски изтребител не дойде да го прехване. Предположи, че понеже бе спуснал самолета много ниско, радарите не го бяха засекли. Включи на автопилот, мина отзад в багажното и отвори вратата.
Камъкът на Авраам още стоеше увит в одеялото. Хикман го взе и го стисна в ръце.
— Прав ти път – тихо промълви той, – на теб и на всичко, което символизираш!
През страничния прозорец видя как джамията се приближава. Изчислил беше, че със скоростта, с която се движеше дъгласът, за да улучи Купола, трябваше да хвърли метеорита точно когато носът на самолета стигнеше до ръба на първата стена.