Хикман никога нямаше да види как камъкът удря Купола, но затова си имаше камери.
— Сега, сега, сега – извика Сенг, когато чу бръмченето на приближаващия се самолет.
Мъжете при маркучите отвориха накрайниците и напръскаха праха по земята. Водата действаше като катализатор. Щом се намокриха, малките гранули започнаха да се уголемяват и да се слепват една с друга, образувайки гъсто пенообразно вещество. Прахът набъбна до шейсет сантиметра височина. Гънън почувства как се издига във въздуха, когато струята от маркуча му намокри праха под краката му. Стъпалата му оставиха отпечатък върху пяната под тежестта на тялото му.
Хикман гледаше през страничния прозорец и броеше оставащите секунди. Щом зърна стената около джамията, хвърли камъка на Авраам. После изтича обратно в кабината и започна да се издига за самоубийственото спускане, докато тежкият камък летеше във въздуха към Купола.
Ако беше на филм, Кабрило, стиснал стълбата, щеше да удари камъка с бухалка и да го отклони от Купола, спасявайки света. Или пък камъкът на Авраам щеше да падне в мрежата и да бъде спасен. Но в действителност се оказа, че присъствието на Кабрило на върха се оказа излишно.
Хикман не улучи.
Ако не бяха покрили двора с пяна, камъкът щеше да се разбие на парчета върху мраморните плочи. Вместо това той падна и потъна в пяната на три метра от края на Купола. Потъвайки близо трийсет сантиметра навътре, камъкът си стоеше непокътнат като изящно оръжие в собствена кутия.
Сенг се спусна да го види.
— Никой да не пипа – извика той. – Отвън има агент Мюсюлманин от ЦРУ, който ще се погрижи.
Сенг вдигна радиостанцията си и се обади на Ханли на „Орегон“.
— Ще обясня по-късно, но камъкът е невредим – Рече Сенг. – Обади се на Адамс да дойде да свали председателя.
Ханли се обърна към Стоун:
— Обади се, ако обичаш.
Докато Стоун съобщаваше по радиото, Ханли застана до Мърфи и Линкълн в кабината за изстрелване на ракети. На палубата над кърмата на „Орегон“ компютърно насочвана ракетна батарея бавно следеше дъгласа.
Самолетът се движеше с четири километра и половина в минута. Когато Хикман се върна обратно в пилотската кабина и седна на креслото, за да започне изкачването, вече беше на петнайсет километра от Йерусалим и горе-долу на същото разстояние от Мъртво море.
Хикман дръпна контролния лост и се издигна нагоре.
— Още трийсет секунди и останките ще са далеч от всички палестински селища – рече Линкълн.
Хикман изобщо не беше невинен, но Корпорацията не бяха убийци. Ако Хикман продължеше към Йордания, щяха да се опитат да го хванат там, когато кацнеше. Ако тръгнеше да завива, нямаха друг избор. Единствената причина, поради която Хикман можеше да завие обратно към Йерусалим, беше, за да извърши самоубийствен атентат.
Дъгласът беше на секунди от Мъртво море.
— Сър – докладва Мърфи, – компютърът показва начало на завой.
— Имате разрешение – тихо отвърна Ханли.
— Точно време – обяви Линкълн, като прочете датата и часът.
— Ракетите са изстреляни – съобщи Мърфи след секунда.
— Насочват се – добави Линкълн.
Две ракети се изстреляха от установката, имаше две батареи от по четири от двете страни на малкия стъклен купол, в който се намираше радарното следящо устройство. Интервалът между двете ракети беше милисекунди. Те се понесоха от кораба през Израел към самолета и като стрели, изстреляни от лъка на воин, се насочиха право към мишената си.
Адамс тъкмо сваляше Кабрило от купола, когато ракетите профучаха над главите им. Адамс бързо откачи въжената стълба и я пусна на тези отдолу, после дръпна лоста и се издигна над джамията. Наклони робинсъна напред.
Хикман почти беше обърнал, когато за частица от секундата зърна две ярки светещи точки да се носят към него в далечината. Преди умът му да осъзнае какво означава това, ракетите се забиха в резервоара на самолета.
Смъртта настъпи мигновено, докато разбитата машина падаше в Мъртво море.
Предното стъкло на робинсъна беше обърнато към дъгласа в далечината, когато ракетите улучиха мишената си.
— Погрижи се за камъка – нареди по радиото Кабрило на Ханли. – Аз отивам на мястото на катастрофата.
≈ 52 ≈
Смес от скорбяла, извлечена от ориз, и естествен по произход набухвател, който я кара да набъбва – обясни Никсън.