Сенг оглеждаше двора около Скалния купол. Агентът мюсюлманин на ЦРУ, който беше изпратен в Израел, внимателно вадеше камъка на Авраам от пяната. Тежката сфера беше потънала близо трийсет сантиметра, но отдолу все пак имаше няколко сантиметра, които я предпазваха.
Агентът на ЦРУ погледна Сенг и потвърди, че камъкът е невредим.
— Как ще почистим двора? – попита Сенг.
— Нямах много време да пробвам – рече Никсън, – но оцетът ще свърши работа.
Сенг кимна, пресегна се към колана си и извади сгъваемия си нож. Наведе се и изряза един квадрат в бялото покритие. Подпъхна ножа и го издърпа с две ръце.
— Прилича на оризова торта – каза той, като подхвърли лекия като перце квадрат във въздуха и го хвана отново
— Да накараме да го изринат с лопати – продължи Никсън – и да изхвърлят големите парчета, после да залеят мястото с оцет и да го изтъркат с четки, мисля, че след това ще трябва само един маркуч и готово.
Бръмченето на робинсъна се усили. Хеликоптерът мина над джамията, после се приземи в близката улица. Сенг даваше на израелците указания как да изчистят двора, когато Кабрило влезе през арката на портата.
— Парчетата от сваления дъглас паднаха в Мъртво море – каза Кабрило на Сенг. – Най-голямата отломка, която можахме да видим, е колкото самун хляб.
— Ами господин Хикман? – поинтересува се Сенг.
— Каквито и останки да има – отвърна Кабрило, – ще спят при рибите.
Сенг кимна и мъжете останаха смълчани за миг.
— Сър – обади се след малко Сенг, – камъкът е невредим и почистването на джамията започна. Отрядите са готови да се изтеглят.
Кабрило кимна.
— Можете да се изтегляте – позволи той и се обърна към агента на ЦРУ. – Донесете камъка и елате с мен.
Агентът сложи внимателно увития камък в количката, която използваха градинарите на джамията, хвана двете дръжки и последва Кабрило към портата.
Докато Кабрило се отправяше към робинсъна, Ханли осведомяваше Овърхолт за развоя на събитията по телефона.
— Взехме камъка и се оттегляме от Израел – съобщи Ханли – Какви са контактите ви в Египет?
— Отлични.
— А в Судан?
— Човекът ни там е върхът.
— Ето от какво имаме нужда – поде Ханли. Овърхолт си водеше записки, докато Ханли обясняваше.
— Добре – рече той, когато Ханли свърши, – Ал Гардаках, Асуая и Рас Абу Шагара в Судан. Ще уредя разрешителните и ще имате стооктанов бензин на всяка спирка.
Ханли тъкмо затвори, когато Холпърт влезе в командната зала с папка, пълна с документи.
— Мисля, че разгадах ситуацията в Медина – рече той. – Свалих плановете от компютърната база на изпълнителя и ги изучавах досега.
— Планове? – учуди се Ханли. – Но комплексът е строен преди стотици години.
— Но разширен и модернизиран в периода между 1985-а и 1992-ра – обясни Холпърт. – Тогава прокарали подземни тунели за тръбите с вода на климатичната система. Каза ми да мисля като Хикман – ако бях на негово място, именно там щях да сложа експлозивите.
Ханли погледна диаграмите за миг.
— Майкъл – промълви той след секунда, – мисля, че ги откри.
— Спомни си го – подхвърли Холпърт с усмивка, – като стане време за бонуси.
Холпърт излезе от командната зала и Ханли вдигна телефона. Докато набираше, се обърна към Стоун:
— Направи ми една сателитна снимка на Медина. Стоун започна да вкарва команди в компютъра точно когато от другата страна му се обадиха.
— Да, сър – рече Касим.
— Как върви?
Касим стоеше встрани от тълпата, насъбрала се на автобусната спирка в Джеда.
— И двата отряда пристигнаха безпрепятствено докладва Касим. – Скрихме моторите в пресъхналото корито на една река в околностите на Джеда придвижваме към града. Скътър, който ръководи операцията в Медина, заедно с отряда си вече се качиха на автобуса за центъра. Сега ние чакаме нашия.
— Скътър има ли сателитен телефон?
— Да, сър.
— След колко време ще пристигне автобусът му? – полита Ханли.
— Четири-пет часа – рече Касим.
— Ще изчакам да пристигне и ще му се обадя, но мисля, че знаем къде точно в джамията на пророка са поставени експлозивите.
Автобусът тъкмо спираше.
— Рейсът ми пристигна – осведоми го Касим. – Какво искате да направим?
— В Мека ще ви чака човек от ЦРУ и ще ви заведе в тайна квартира – отвърна Ханли. – Ще ти се обадя там.
— Разбрано.
Пит Джоунс погледна към емира на Катар.
— Ваше превъзходителство – попита той, – какви са отношенията ви с бахрейнците?