— Чудесни – отвърна емирът, – те са скъпи приятели.
— Можете ли да прекарате камиони през митницата без проблеми?
— Сигурен съм, че мога.
— Разполагате ли с товарен кораб, който може да ги вземе от пристанището в Бахрейн?
Емирът погледна към помощника си Ал-Тани.
— Ще уредя някой кораб тук или в Бахрейн незабавно – каза Ал-Тани.
— Разполагаме с шест часа, за да подготвим всичко - отбеляза Джоунс.
— Всичко ще бъде уредено, господин Джоунс – увери го емирът.
В оградения двор до летището в Риад офицерът от американската армия Патрик Колган и неговият отряд все още чакаха нареждания. Вече три нощи се криеха под контейнерите, ядяха от провизиите си и пиеха бутилирана вода. И водата, и храната вече бяха на привършване, а и контейнерите наоколо, които им служеха за прикритие, взеха съвсем да оредяват.
Нещо трябваше да се случи, и то бързо.
Джоунс проучи файла от органайзъра на Ал-Шейх, после вдигна телефона.
— Сър – рече той, когато му вдигнаха, – има ли промяна в графика за превозването на контейнерите?
— Няма промяна – отвърна Ханли.
— Добре тогава, уредил съм всичко.
Ханли слушаше, докато Джоунс обясняваше.
— Харесва ми – одобри накрая, – просто и лесно.
— Имам ли разрешение?
— Действай – нареди Ханли.
Пространството около трите контейнера, където мъжете се криеха, постепенно беше разчистено. Все още имаше няколко контейнера вляво, но в дясната страна беше останал само пясък и чакъл.
Телефонът на Колган тихо иззвъня и той натисна копчето, за да отговори:
— Колган.
— Обажда се Джоунс от Катар.
— Какво предвиждате за нас, господин Джоунс? Още малко и няма да има къде да се скрием. Трябва да предприемем нещо, и то бързо.
— До десет минути трябва да пристигнат три камиона, за да вземат контейнерите – каза Джоунс. – Отзад на кабините им има закачени джипиес локатори. Локаторите са големи колкото пакет цигари и са прикрепени с магнит. Нека трима от хората ти да се направят на общи работници и да помогнат при товаренето. Накарай ги да махнат локаторите, когато се качат, иначе ще ви проследят.
— Добре – съгласи се Колган.
— Кажи на тримата мъже с локаторите да ги сложат на незаразен контейнер, натоварен за Мека, и да тръгнат с него. Хората, които следят доставката, ще си помислят, че камионите са плътно един след друг.
— Какво да направят, когато стигнат до Мека?
— Да слязат от камиона преди склада, където трябва да разтоварят, и да хвърлят локаторите в първото кошче за боклук, което видят. После да хванат автобус до Джеда и да стигнат до пристанището. Там ще ги чака кораб на име „Акбар II“. Да се качат на борда му, той ще ги изведе от страната.
— „Акбар II“ – повтори Колган.
— Петимата, които оставате, ще трябва да се оправите с шофьорите и да се качите на камионите. Вържете ги и им запушете устите, сложете ги на пода при седалката до шофьора. После просто минавате през портала и когато излезете на главния път, завивате на изток, вместо на запад. Крайната ви цел е Бахрейн.
— Добре – каза Колган.
— Понеже оставате петима, след като тримата тръгнат за Мека, в два от камионите ще сте повече – шофьор, пътник, плюс пленника в краката ви. Нека пътникът да се скрие под одеяло, докато минавате през портала, за да не го забележат.
— Няма ли да ни спрат за проверка? – попита Колган.
— Наблюдавахме портала днес – увери го Джоунс. – Проверяват камиона, когато влиза, после отмятат само номера на контейнера, когато излиза с товара.
— Но какво ще стане, когато товарът го няма, а те открият локаторите? – попита Колган. – Няма ли да тръгнат да ни търсят тогава?
— Пътуването от Риад до Мека трае шест часа – успокои го Джоунс. – До Бахрейн – само четири часа – Когато разберат, че контейнерите липсват, вие вече ще сте на борда на товарен кораб на път към Катар
— Сигурно ли е, че ще можем да минем през граничния пункт в Бахрейн?
— Всичко е уредено.
— Хубав план – одобри Колган.
— На добър час!
След петнайсетина минути Колган и останалите четирима мъже, които трябваше да тръгнат към Бахрейн, безпрепятствено напуснаха карго терминала и се отправиха надолу по пътя. Седем минути след това подофицерът от бреговата охрана на име Пъркинс и още двама закачиха локаторите на три камиона от конвой с шест и се качиха в последния.
Камионът беше пълен с бутилки вода, така че поне нямаше да ожаднеят по време на шестчасовото пътуване до Мека. Ако вътре имаше и една палета с „М&М“, щяха да си прекарат доста по-приятно.