Наближаваше обяд, когато Адамс, Кабрило и агентът, който носеше камъка на Авраам, се приземиха за първото презареждане в Ал Гардаках в Египет при устието на Халидж ас-Суейс при излаза на Червено море.
Овърхолт бе уредил не само обещаното гориво, но имаше храна, вода, кафе и вертолетен механик от американската армия, който да провери R-44. Механикът доля половин бидон масло в буталния двигател и прегледа набързо машината, след което каза, че вертолетът е пушка. Тримата мъже се отбиха до тоалетната и излетяха отново.
Следващата отсечка, триста километра до Асуан, изминаха за по-малко от два часа със скорост 180 километра в час. Хеликоптерът беше зареден с гориво и отново проверен, и тримата поеха на път.
От Асуан до Абу Шагара, висящия полуостров, който се врязваше в Червено море от другата страна на Джеда в Саудитска Арабия, беше най-дългата отсечка от полета. Близо 500 километра, пътуването щеше да трае около три часа.
Робинсънът се намираше на трийсет минути от Асуан, високо над пустинята, когато Адамс каза:
— Господа, има няколко часа до следващата ни спирка. Ако искате да поспите, за мен няма проблем.
Агентът на ЦРУ на задната седалка кимна, облегна се назад и сложи шапката си върху очите.
— Добре ли си, Джордж? – попита Кабрило. – Доста летене ти се събра напоследък – държиш ли се още?
— Екстра съм, шефе – отвърна Адамс и се усмихна. – Ще ви закарам до Судан, после ще прекосим Червено море да те оставя, а щом се върна обратно в Судан, ще подремна малко.
Кабрило кимна. Докато хеликоптерът се насочваше на юг и той заспа.
Беше малко след четири следобед, когато Ханли се обади от „Орегон“ по сателитния телефон на Скътър. Понеже не знаеха какво да правят, Скътър и отрядът му се въртяха около автогарата и чакаха връзка.
— Казвам се Макс Ханли, командир съм на Касим.
— Какво искате да направим? – бързо попита Скътър.
Няколко души ги бяха заговорили вече, а само един от тях можеше да върже няколко думи на арабски. Ако останеха още дълго, можеха да ги разкрият.
— Вляво – каза Ханли – има един просяк със стар метален поднос, който се прави на заспал. Виждаш ли го?
— Да – отвърна Скътър.
Мъжът, който уж придремваше, беше наблюдавал отряда в продължение на двайсет минути.
— Приближи се до него и остави една монета върху подноса – нареди му Ханли.
— Нямаме монети – прошепна Скътър, – дадоха ни само банкноти.
— Тогава му дай най-малката банкнота, която имаш. Ще ти даде нещо, което на пръв поглед изглежда като религиозна брошура. Вземи я, отдалечи се на безопасно разстояние от спирката в някоя странична уличка и намери място, на което да можеш да я прочетеш, без да те видят.
— После какво?
— Инструкциите са вътре.
— Това ли е всичко? – попита Скътър.
— Засега да – отвърна Ханли. – Успех!
Скътър прекъсна връзката и прошепна нещо на един от хората си. После се приближи до просяка, извади една банкнота от пачката в джоба си, наведе се и я остави върху подноса.
— Аллах ще те възнагради – рече просякът на арабски и му подаде брошурата.
Скътър тъкмо се изправяше, когато просякът бързо му смигна с лявото око. Изведнъж Скътър се почувства обнадежден. Отдалечи се от автобусната спирка, последван от хората си, откри пусто място и прочете инструкциите. Бяха само на няколко пресечки от целта и той изяде брошурата, докато вървяха.
— Не излизайте навън – каза свръзката от ЦРУ на Касим и хората му в тайната квартира в Мека, – не правете нищо, с което да привлечете внимание. Имате храна, вода и безалкохолни в кухнята.
— Как да се свържем с теб, ако ни потрябваш? – попита Касим.
— Не можете – отвърна агентът. – Ще чакате вашите хора да ви дадат инструкции. Беше ми наредено да заредя къщата, да ви посрещна на гарата и да ви доведа тук. С това приключвам участието си в операцията. Желая ви успех и на добър час!
Човекът на ЦРУ си тръгна.
— Това изглежда странно – обади се един от редниците в отряда на Касим.
— Всичко е разделено на части – обясни Касим. – Всяка част от операцията ще се изпълнява отделно, докато не дойде време да се съединят. Сега имаме нужда да си починем и да се изкъпем един по един. Искам всички да се нахраните добре и да си отспите. Скоро ще ни повикат и когато го направят, ще трябва да действаме.
Мъжете кимнаха.
Слънцето залязваше, когато Адамс наближи „Акбар“ откъм Червено море. Мина над яхтата, за да предупреди екипажа, изравни се с кърмата и бавно се спусна надолу. Кавазакито на Ал-Халифа още беше на площадката за кацане, така че застана на метър и нещо над яхтата над едно празно място. Агентът на ЦРУ спусна камъка на Авраам здраво опакован в кутия с изолация и после скочи.