— Има ли наблизо място, където да се скриете? – попита Ханли мъжът.
— Близо сме до едно дере. Отгоре има дюна.
— Качете се на дюната и се скрийте – нареди Ханли. – Не затваряй, ще се обадя след малко.
Пресегна се към друг телефон и набра номера на шефа на службата на ЦРУ в Саудитска Арабия, който Овърхолт му беше дал.
— Обажда се изпълнителят – рече той, когато мъжът вдигна. – Имате ли агенти в Мека в момента?
— Разбира се, имаме един саудитец.
— Разполага ли с кола?
— Кара камион за доставка на „Пепси“.
— Трябва да иде на тези джипиес координати – каза Ханли – и да вземе трима мъже. Можете ли да го организирате?
— Изчакайте – помоли шефът на мисията, докато набираше мобилния телефон на шофьора на „Пепси“.
Ханли го чу как обяснява.
— Тръгва веднага, според него е на около двайсетина минути път.
— Кажи му да свирне с клаксона, когато стигне до мястото – заръча Ханли. – Хората ни ще излязат от скривалището си.
— Къде да ги закара?
— В Джеда.
— Ще се обадя, ако има проблеми.
— Никакви проблеми – подчерта Ханли. – Ние не обичаме проблемите.
Затвори телефона, след което грабна сателитния и обясни какъв е планът.
Ханли може и да не обичаше проблеми, но щеше да се сблъска с тях.
В заседателната зала бяха Сенг, Рос, Райс, Линкълн, Мидоус, Мърфи, Крабтри, Гънън, Хорнсби и Холпърт. Всичките говореха един през друг.
— Не можем да направим нищо от въздуха – изтъкна Линкълн, – ще ни видят.
— Няма време за тунел – обади се Рос.
— Важното е – обърна се Холпърт към Крабтри – как Хикман го е направил.
— Мога да организирам малко илюминации, за да ги разсея – предложи Мърфи и се усмихна на Хорнсби, – но ние сме на „Орегон“ в Средиземно море, а те са в Саудитска Арабия.
— Сълзотворен газ? – вметна Райс.
— Да спрем тока? – подхвърли Мидоус.
Сенг се изправи.
— Добре, хора, дайте да въдворим малко ред тук.
Понеже беше с най-висок чин, той ръководеше заседанието.
Сенг се приближи до каната с кафе да си налее още
една чаша. Говореше в движение.
— Имаме по-малко от час да измислим план, който отрядът на сушата да изпълни, ако трябва да свършим работата довечера – а трябва.
Наля си кафето и се върна обратно на масата.
— Както каза Холпърт – как Хикман е подменил метеоритите?
— Някак си е обезвредил часовите – рече Мидоус. – Няма как иначе да го направи.
— Тогава защо кражбата не е открита веднага след това – попита Сенг – и не е съобщено за нея?
— Имал е вътрешен човек – допусна Мърфи, – това е единственият начин.
— Проверихме часовите – възрази Сенг. – Ако някой от тях е взел участие, вече щеше да е избягал от Мека. Всичките са си още там.
Заседателната зала затихна за миг и всички се замислиха.
— Каза, че си проверил пазачите – обади се Линда Рос, – значи имаш нарядите, така ли?
— Разбира се – потвърди Сенг.
— Единственият начин, по който може да стане, е да ги подменим и четиримата – рече Рос.
— Това е добра идея – съгласи се Холпърт, – да ги хванем при смяната на караула и да ги заменим с нашите хора.
— После какво? – попита Сенг.
— Да спрем тока на целия град – предложи Райс, – за да могат да направят подмяната.
— Но така ще имаме четирима часовои, които ще бъдат открити при следващата смяна на караула – изтъкна Сенг.
— Шефе – рече Гънън, – дотогава отрядите от Катар ще са на безопасно разстояние и саудитците могат да правят каквото си искат.
Стаята притихна за миг, докато Сенг мислеше.
— Грубо е - реши той* - но става.
— Понякога трябва да сцепиш кокосовия орех с камък, за да изпиеш млякото – подхвърли Гънън.
— Ще го предложа на Ханли – заяви Сенг и се надигна.
Докато планьорката на „Орегон“ приключваше, Скътър и отрядът му откриха една от шахтите, които водеха към тунела под джамията на пророка, и се пъхнаха вътре. Бяха прекарали само пет минути под земята, когато откриха първия пакет с експлозиви.
— Пръснете се из тунела – нареди Скътър – и вижте още колко има вътре.
После се обърна към единствения сапьор в отряда.
— Какво мислиш?
Мъжът се усмихна и извади клещите от джоба си. Пресегна се, дръпна една жица и я сряза на две. Намери още няколко и сряза и тях, след което почна да развива лепенката от тръбата.
— Грубо, но ужасно мощно, така бих го описал – рече мъжът, докато поставяше експлозива и динамита отделно на пода в тунела.
— Това ли е? – учуди се Скътър.