— Това е. Но има и още нещо.
— Какво е то?
— Внимавайте да не ритнете или изпуснете динамита. Ако е престоял повече, може да е нестабилен.
— Не се тревожи – отвърна Скътър, – ще го оставим тук.
След два часа всички експлозиви щяха да бъдат обезвредени и тунелът бе проверен повторно за всеки случай. После Скътър щеше да се обади да докладва.
Докато сапьорът режеше жиците на първия наръч с експлозиви, Ханли позвъни на Кабрило на „Акбар“.
— Ето какво измислихме, шефе – каза той, след – това разказа на Кабрило за плана, който бяха съставили. – Грубо е, признавам.
— Говори ли вече с Касим? – попита Кабрило.
— Исках първо да го одобриш.
— Одобрявам го – отвърна Кабрило, – Защо не ми изпратиш всичко по факса, за да мога да уведомя човека на ЦРУ. Междувременно ще се обадя на Касим и ще му кажа какво сме измислили.
— Пращам го веднага.
— Трябва да действате бързо – обясни Кабрило на Касим. – Караулът се сменя в два на обяд.
— Ами ако има експлозиви? – попита Касим.
— Човекът от ЦРУ, който ще донесе камъка на Авраам, ще разполага с химически надушватели. Накарай хората си да се разпръснат и да претърсят, докато правиш замяната.
— Добре – отвърна Касим.
— Имате час и четирийсет минути, за да стигнете до Голямата джамия, наблюдавайте часовите, за да видите ритуала, после намерете новата смяна, обезвредете я и заемете местата й. Можете ли да го направите?
— Явно нямаме друг избор.
— Всички разчитаме на теб, Хали – изтъкна Кабрило.
— Няма да предам нито теб, нито религията си.
— Ще инструктирам агента от ЦРУ и го пращам при вас. Вече го чака кола с шофьор, за да го закара до Мека. Ще влезе в джамията в два и десет, ако не чуе изстрели.
— Там сме – обеща Касим.
Телефонът изключи и Касим се обърна към отряда си:
— Слушайте, получихме заповеди.
Кабрило извади листовете от факса и бързо инструктира агента от ЦРУ. Щом свърши, натовари агента на лодката и го пусна да отплава към пристанището в Джеда. Нощта беше приятна, двайсет и три градуса, почти без вятър. Тънкият сърп на луната хвърляше бледа светлина по водата, докато лодката се носеше по спокойното море.
Светлините на „Акбар“ избледняха, а тези на Джеда станаха по-ярки.
Щом камионът на „Пепси“ спря до дюната и изсвири с клаксон, Пъркинс и останалите двама се показаха, изчакаха да няма движение на пътя и се спуснаха към шосето. Коляното на Пъркинс беше силно подуто и един от мъжете го подкрепяше, докато другият се приближи към камиона.
— За нас ли си дошъл? – попита той шофьора.
— Качвайте се бързо – рече той, пресегна се и отвори вратата.
Щом тримата се настаниха, агентът на ЦРУ направи обратен завой и се отправи към светлините на Мека. Избяга от центъра на града по околовръстното шосе и беше на три километра от Мека по пътя към Джеда, когато проговори.
— Харесвате ли „Игълс“? – попита и пъхна едно сиди.
Започна оригиналната версия на „Хотел „Калифорния“, докато четиримата пътуваха в мрака.
След като лодката стигна до сушата, агентът на ЦРУ слезе и се спусна към чакащия го шевролет. Миг по-късно шевролетът направи завой, като разпръсна чакъл със задните си гуми, докато набираше скорост.
— А сега какво ще правим? – попита механикът от Флорида, който беше докарал лодката до брега.
— Сега се дърпаме навътре и чакаме камион на „Пепси“ – отвърна Кабрило.
Механикът включи на задна и се отдалечи навътре в морето.
— Значи хората ти са контрабандисти на „Пепси – подхвърли той.
— Има ли радио на борда? – попита Кабрило.
Механикът завъртя копчето на таблото.
— Какво искаш?
— Намери новини – отвърна Кабрило.
Кабрило и механикът седяха под лунната светлина и се полюшваха в залива.
Шевролетът профуча покрай камиона на „Пепси“, който се движеше в обратната посока, точно когато шофьорът се отклони от магистралата към пристанището в Джеда. Шофьорът зави надолу по пътя, както го бяха инструктирали, и спря с предницата на камиона, насочена към морето. Светна три пъти с фарове и зачака.
На известно разстояние, навътре във водата, малките червени светлини на носа на лодка отговориха на сигнала.
— Добре, хора – рече шофьорът, – свърших работата. Идва лодка да ви прибере.
Първият мъж слезе от кабината и помогна на Пъркинс. Щом двамата се отдръпнаха встрани, и последният скочи.
— Благодарим за превоза – кимна той и затвори вратата.