— Ще ви пратя сметката – извика шофьорът през отворения прозорец, запали двигателя и даде на заден.
Тримата мъже се приближиха до водата тъкмо когато и лодката на „Акбар“ допря до сушата. Кабрило скочи отстрани и им помогна да се качат, след това се прехвърли и той.
— У дома, Джеймс! – рече той на механика.
— Откъде знаеш, че името ми е Джеймс? – учуди се механикът, докато се отделяше от брега.
Веднага щом Пъркинс и хората му се озоваха в безопасност на борда, Кабрило нареди на Джоузеф да отплава на север с пълен ход.
На „Орегон“ Ханли ръководеше различни операции. Минаваше един през нощта, когато от камиона, който беше пратен да вземе Скътър и хората му, се обадиха, че са напуснали Медина и се отправят към Джеда.
Разстоянието беше по-малко от сто и петдесет километра.
Втората част на операцията беше почти приключила без съществени изненади.
Ханли вдигна телефона и се обади на Кабрило.
— Джоунс се срещна с групата с молитвените килимчета и всичко е наред – докладва той. – Измити са с противовирусни вещества, дали са им чисти дрехи и сега спят. Отряд две в Медина е изпълнил мисията си и е на път към теб в момента. Ще пристигнат след няколко часа.
— Открили ли са експлозивите? – попита Кабрило.
— Били са достатъчно да сравнят със земята джамията на пророка – отвърна Ханли. – Обезвредили са ги и са ги оставили в тунела. ЦРУ или някой друг ще трябва да се погрижи за тях по-късно.
— Значи остава само Касим.
— Така изглежда.
Точно на часа Касим и отрядът му се приближиха към джамията, в която се намираше Кааба. Дори и американското гражданство не им беше кой знае каква утеха – бяха навлезли дълбоко в чужда страна, в която смъртната присъда се изпълняваше чрез обезглавяване. И навлизаха в най-свещеното място, за да изпълнят мисия, която лесно можеше да бъде взета за терористичен акт. Четиринайсетте войници и Касим бяха наясно с това.
Една грешка, една стъпка накриво и цялата операция можеше да се провали.
В момента, в който Касим прекрачваше една от портите, водещи към двора, където Кааба стоеше завит с покривало, товарен самолет С17-А излиташе от пистата в Катар. Подобният на боинг самолет можеше да превози сто и два взвода или деветдесет тона товар.
Конструиран да се приземява на къси и неравни писти, той беше пилотиран от трима души екипаж. Обсегът му стигаше четири хиляди и петстотин километра и тази вечер щеше да го използва докрай.
След като напусна Катар и се понесе над Персийския залив, трябваше да прелети над Оманския залив и да навлезе в Индийския океан. Там щеше да обърне, да мине над Арабско море и да стигне до Аденския залив, да прелети над пролива между Йемен и Джибути в Африка и да се озове над Червено море. Щеше да кръжи там, докато не го повикаха или освободяха.
С-17А беше асото, което всички се надяваха, че няма да им се наложи да използват.
Касим влезе навътре в джамията, после заедно с още четирима мъже се скри отстрани и се зае да наблюдава от разстояние рутинните действия на караула. Изглеждаше съвсем просто. На всеки пет минути часовите сменяха ъглите си по посока на часовниковата стрелка. Стъпката, с която маршируваха, беше съвсем обикновена и лесно можеше да се имитира.
Касим погледна плановете, с които разполагаше, и потърси малката каменна къщичка, в която часовите се преобличаха. Откри я върху нарисуваната на ръка диаграма и махна на хората си да не мърдат, след това се върна там, където се криеше останалата част от отряда.
— Ти оставаш на пост – нареди той на един от тях – и свиркаш, ако трябва да привлечеш вниманието ни.
— Какво да гледам? – попита мъжът.
— Всичко, което изглежда подозрително.
Мъжът кимна.
— Останалите да ме последват. Ще се промъкнем вътре в къщичката – тихо рече той – и ще изчакаме идването на първия часовой. Ще го обезвредя, щом отключи вратата.
Мъжете кимнаха.
После се пръснаха из джамията и започнаха бавно да се прокрадват към малката каменна къщичка. След няколко минути всички бяха вече по местата си.
Абдул Ралмейн беше уморен. Нарядите му за караул се въртяха всеки месец. Понякога четиричасовото дежурство беше в най-голямата жега, друг път на зазоряване – това му беше любимото, – а понякога в два през нощта, както стана тази вечер. Така и не можа да свикне с късната смяна – вътрешният му часовник не се пренастрои и когато дойдеше време да работи през нощта, трябваше да напрегне всичките си сили, за да се пребори със съня.