— Отвори вратата – каза той на бордовия инженер.
Пикапът вече си пробиваше път през пясъка, докато вратата бавно се спускаше надолу. Когато пикапът спря, вратата вече беше опряла земята и се беше превърнала в рампа. Шофьорът мина леко напред и се качи върху рампата. След това даде газ и влезе в търбуха на самолета.
Отвори вратата и се спусна към кабината.
— Вътре сме, сър – докладва той.
— Затваряй – нареди Рийвс.
Докато вратата се вдигаше, Рийвс провери двигателите. Всичко изглеждаше наред, така че щом светлината на командното табло стана зелена, което значеше, че вратата е на мястото си, той отвори дроселите и се засили по пясъчната ивица.
След две минути отново бяха във въздуха.
— Сто и петдесет километра до Червено море извика той назад, – около пет минути.
— Два изтребителя се насочват към нас – съобщи вторият пилот.
— Приготви се за ответен удар – каза Рийвс.
Но изтребителите изобщо не включиха изстрелващите си компютри. Просто стояха до крилата на С-17А, докато не навлязоха над морето. След това направиха обратен завой и се върнаха в базата си.
— Напуснахме саудитското въздушно пространство – извика Рийвс назад, – два часа до Катар
Касим заобиколи пикапа и махна брезента.
— Добре, момчета, успяхме, връщаме се обратно в Катар.
Радостни възгласи изпълниха товарната кабина на С-17А.
— Поеми – каза Рийвс на втория пилот.
После стана и мина отзад.
— Щях да ви донеса студена бира, но разбрах, че не пиете. Затова накарах в столовата да ми приготвят студени безалкохолни и нещо за хапване, щом като ще ви прибирам. Има хамбургери, хотдог, картофена салата и така нататък. Минаха няколко часа, но ги пакетираха в онези вакуумирани сребристи торбички, така че сигурно още са топли. Да ви е сладко!
Рийвс се върна обратно в кабината.
— Добре, момчета – каза Касим, като отвори една от торбичките, – да похапнем!
ЕПИЛОГ
Три часа преди зазоряване на 10 януари американски военен отряд, работещ съвместно със саудитски военни и агенти от разузнаването, прочисти напълно и трите джамии. Всички открити експлозиви бяха махнати и обезвредени и районът беше напълно обезопасен за хаджа.
Сауд ал-Шейх видя как и последното старо молитвено килимче беше постлано в двора. Искаше му се да беше открил новите, но те бяха изчезнали като дим – затова накара да извадят старите от склада и ги използва отново.
Зад покривалото на Кааба камъкът на Ибрахим очакваше правоверните.
На изгрев-слънце море от поклонници с бели роби започна да изпълва светите места.
Хаджът щеше да мине безпроблемно.
На 10 януари 2006 настъпващият ден беше ясен, с лек източен вятър и температури около 20 градуса. Близо един милион поклонници се струпаха в Медина, където посетиха гроба на Мохамед, и после се качиха на откритите вагони на железницата „Хаджас“, за да изминат четиристотинте километра до Мека.
Когато влакът наближи до свещения град, където се намираше Кааба, поклонниците свалиха робите си, сложиха си престилки и преметнаха кърпи на лявото си рамо. След като влакът спря, първата група слезе и се запъти към джамията. Щом влязоха, започнаха с тауафу или обикалянето. Поклонниците обикаляха Кааба седем пъти по посока, обратна на часовниковата стрелка, когато свършеха влизаха в Кааба, за да целунат свещения камък на Ибрахим.
Когато първата група излезе, хиляди нови вече влизаха в джамията.
През следващите няколко дни поклонниците щяха да пият от извора Замзам, щяха да убият с камъни шейтана и да се поклонят на другите свети места наблизо. Стотици хиляди щяха да извървят пътя от джамията, която заобикаляше Кааба, до Мина, хълма на Милосърдието, планината Намира, Муздалифа и Арафат.
Местата около Мека и Медина щяха да гъмжат от пилигрими с бели роби.
Дните щяха да бъдат прекарани в молитва и размисъл, и четене на Корана. По време на хаджа всеки щеше да открие нов смисъл. И всички щяха да го помнят до края на живота си.
Днес беше още един ден от много такива дни и още хиляди предстояха.
ПОСЛЕПИС
Накрая всичко свърши добре. Отровните молитвени килимчета бяха отнесени в Индийския океан, контейнерите бяха пуснати в една дълбока дупка и взривени. Кабрило и отрядите на Скътър и Колган продължиха с „Акбар“ до Катар и в базата ги посрещнаха с пищна церемония. Всичките трийсет и седем мъже бяха повишени в чин и им увеличиха заплатите, на Скътър и Колган двойно. Скътър стана подполковник, но Колган отказа повишението. Сегашният му ранг го устройваше, затова му добавиха две години към прослуженото време. На другия ден Кабрило, Касим и Джоунс се качиха на един от самолетите на Корпорацията и се срещнаха с „Орегон“ в Барселона.