Докато приключеше, цял народ щеше да бъде запушен и мнозина щяха да умрат.
≈ 6 ≈
Петер Вандервалд беше търговец на смърт. Като бивш директор на южноафриканската ЕОП, или Експериментална оръжейна програма, по време на апартейда, Вандервалд беше провеждал такива ужасяващи експерименти като: стерилизация на хора чрез хранителни добавки; разпространение на токсични зарази по въздуха и използване на биологични оръжия в населени места; както и изпробване върху населението на химически оръжия в течна форма.
Ядрено, химическо, биологично, слухово, електрическо – ако можеше да убива, Вандервалд и екипът му го изработваха, купуваха или изобретяваха сами. Засекретените им експерименти показаха, че смес от химикали, използвани дискретно, могат да разболеят или погубят хиляди чернокожи южноафриканци в рамките на трийсет и шест часа. По-нататъшните проучвания уточниха, че за една седмица 99 процента от незащитеното население южно от Тропика на рака или половината от долния край на Африка може да бъде изтребено.
За работата си Вандервалд получи награда и парична премия в размер на две месечни заплати.
Без наличието на далекобойни оръжия, като междуконтинентални балистични ракети или тактически балистични ракети, само с ограничени въздушни сили на разположение, Вандервалд и неговият екип бяха усъвършенствали методи за разпространение на смъртоносни вещества сред населението, след което самите жертви продължаваха да ги разнасят. Играта се състоеше в отравянето на водните запаси, оставянето на вятъра да пренася заразата или използването на цистерни и артилерийски гранати за разпръскване.
От ЕОП владееха играта до съвършенство, но щом апартейдът свърши, тихо и тайно бяха разформировани и Вандервалд и останалите учени бяха оставени да се оправят сами.
Много от тях си прибраха чековете с компенсации и се пенсионираха, но неколцина като Вандервалд предложиха специалните си умения и познания на свободния пазар, където все по-размирният свят беше заинтригуван от необикновените им таланти. Страни в Близкия изток, Азия и Южна Америка бяха потърсили съвета и опита му. Вандервалд имаше само едно правило – не работеше без пари.
— Успя да я вкараш – спокойно отбеляза Вандервалд.
Лек ветрец полъхваше от дървото към дупката. Беше точно двайсет и пет градуса. Въздухът беше сух като чувал с брашно и прозрачен като стъкло.
— Ветрецът помогна – рече Халифакс Хикман, докато се връщаше към количката. Напъха стика си обратно в торбата, после заобиколи отпред и седна на мястото на шофьора.
На игрището нямаше нито носачи, нито други играчи на голф. Имаше само екип от охраната – мъжете ту се показваха, ту се скриваха зад дърветата и храстите, – две диви патици в езерото и една измършавяла червена лисица, притичала през алеята преди малко. Беше странно тихо, въздухът бе изпълнен със спомени от почти изтичащата година.
— Значи наистина ненавиждаш тези хора – подхвърли Вандервалд.
Хикман натисна педала на газта и колата се стрелна напред по алеята към топките им в далечината.
— Плащам ти за знания, не за психоанализа.
Вандервалд кимна и се вторачи отново в снимката.
— Ако е това, което мислиш – заговори тихо той – имаш скъпоценен камък. Радиоактивността е висока и той е изключително опасен както цял, така и на прах. Разполагаш с различни възможности.
Хикман натисна спирачката, когато колата стигна до топката на Вандервалд. Щом спря, южноафриканецът слезе от седалката, заобиколи отзад и издърпа стика от торбата, после се приближи до топката и се наведе да я удари. След два замаха за разгрявка застина и се съсредоточи, после описа равномерна дъга със стика и нанесе удара. Топката се изстреля нагоре и набра височина, докато се отдалечаваше. На по-малко от стотина метра разстояние падна на тревата само на десет метра от зелената площ, прескачайки на косъм трапа с пясък.
— Значи прах, разпръснат по въздуха, би свършил работа? – попита Хикман, когато Вандервалд седна отново на мястото си.
— Самолетът може да не улучи точното място.
— Имаш ли по-добра идея? – поинтересува се Хикман, като даде газ към своята топка.
— Да – рече Вандервалд, – удар право в сърцето на враговете ти. Но ще ти струва пари.
— Мислиш ли, че парите са проблем?
≈ 7 ≈