— Какво откри? – попита той, щом се свърза с Ханли.
Понеже Овърхолт бе настоял да бърза, Кабрило тръгна от „Орегон“ без ясен план как да стигне до Монт Форел. Ханли го беше уверил, че докато се приземи, планът ще е готов.
— Има няколко кучешки впряга, които можеш да наемеш – каза му Ханли, – но имаш нужда от водач, а предполагам, че не искаш свидетел, така че това го отхвърлих като възможност. Хеликоптерите, които обслужват Кулусук, имат редовни полети от Тасилак и обратно, но не можеш да ги наемаш като чартъри, а и времето не позволява да излетят.
— Времето не става и за ходене – вметна Кабрило и погледна навън.
— Нито за ски – добави Ханли, – макар да знам, че се гордееш със скиорските си умения.
— Тогава какво ми остава?
— Изрових от компютъра регистрациите на моторни превозни средства в района – не ми отне много време, понеже Кулусук има само четиристотин жители. Махвах снегомобилите, защото ще си изложен на сняг и студ, пък и много лесно се развалят. Остават ни снегоходните машини. Бавни са и харчат много гориво, но имат отопление и достатъчно място за провизии. Мисля, че това е най-доброто.
— Звучи разумно – отбеляза Кабрило. – Откъде се наемат?
— Отникъде – отвърна Ханли, – но извадих имената и адресите на частни собственици от гренландския регистър и се обадих туткаме. Никой от хората, които имат снегоходи, няма домашен телефон, но се свързах с пастора на местната църква. Според него имало един мъж, който можел да се съгласи да ти го заеме – останалите се използвали.
— Какъв е адресът? – попита Кабрило, като извади молив и малък бележник от якето си, за да го запише.
— Адресът е шестата къща след църквата, червени стени с жълт перваз.
— Няма улица и номер толкова на север, а?
— Явно всички се познават – засмя се Ханли.
— Изглежда местните са приятелски настроени.
— Не съм толкова сигурен – каза Ханли. – Пасторът спомена, че собственикът пиел доста през зимата. Предупреди ме също, че почти всички в града ходят въоръжени, за да се пазят от мечки.
Кабрило кимна.
— Значи в основни линии просто трябва да убедя въоръжен пиян местен да ми даде под наем снегохода си и тръгвам – обобщи Кабрило, като потупа пачката със стодоларови банкноти в джоба на якето си. – Звучи съвсем просто.
— Има и още нещо – той не е местен. Израснал е в Арвада, Колорадо, и е бил призован в армията по време на войната във Виетнам. От това, което успях да сглобя от базата данни, след като се е върнал, е прекарал години наред по болниците за ветерани. После е напуснал страната с идеята да се махне колкото се може по-далеч от Щатите.
Кабрило отново се загледа през прозореца.
— Явно е постигнал целта си.
— Съжалявам, Хуан – каза Ханли. – След два дни, когато срещата приключи, можем да преместим „Орегон“ и Адамс да те закара догоре с хеликоптера. За момента обаче разполагаме само с тази възможност.
— Лесна работа – заяви Кабрило и погледна бележките си. – Шестата къща от църквата.
— Червени стени – повтори Ханли – и боядисани в жълто первази.
— Добре тогава, ще ида да се запозная с лудия.
Прекъсна линията и излезе през вратата, която водеше навън.
Кабрило остави сандъците с провизии на летището и се приближи до един снегомобил такси, до който стоеше ескимос в юношеска възраст. Момчето повдигна вежди, когато Кабрило му съобщи адреса, но не каза нищо. Беше по-загрижен за тарифата, която изчисли в датски крони.
— Колко прави в щатски долари? – попита Кабрило.
— Двайсет – отвърна момчето, без да се колебае.
— Готово – съгласи се Кабрило и му подаде една банкнота.
Момчето се качи в снегомобила и посегна към копчето за запалване.
— Познаваш ли Гарт Брукс*? – попита го то, явно смяташе, че в Съединените щати всички се познават, също както в неговото село.
[* Американски кънтри певец. – Б.пр.]
— Не – отвърна Кабрило, – но веднъж играх голф с Уили Нелсън.
— Супер! Биваше ли го?
— Слаба работа – отвърна Кабрило, докато момчето натискаше стартера и двигателят изрева.
— Качвай се! – извика то.
Щом Кабрило седна, машината изфуча от летището. Фарът на снегомобила едва прорязваше мрака в снежната виелица. Кулусук не беше нищо повече от няколко скупчени къщи на километър и половина от летището. Отстрани постройките бяха отчасти покрити със снежни преспи. Отвътре излизаше пара и пушек. Кучешки впрягове се бяха прислонили близо до постройките заедно със снегомобилите; в снега стърчаха ски с върховете нагоре; снегоходки висяха на пирони до вратите.