Животът в Кулусук изглеждаше тежък и суров.
На север от града замръзналата шир, която водеше към сушата, се очертаваше едва-едва на хоризонта. Ледената повърхност беше черна и хлъзгава, понеже вятърът издухваше снега и го струпваше на малки преспи, които непрекъснато променяха формата си. Хълмовете от другата страна на скованото море се виждаха само като контур, друг нюанс на сивото на фона на черната пустош. Пейзажът изглеждаше толкова привлекателен, колкото обиколка на крематориум. Кабрило усети как снегомобилът забавя и спира.
Слезе от задната седалка и застана на недоутъпкания сняг.
— Доскоро! – сбогува се момчето и бързо му махна с ръка.
После рязко зави наляво, завъртя се върху покритата със сняг улица и изфуча. Кабрило остана сам в студа и мрака. Погледна за миг към наполовина заритата в снега къща. После се запъти през преспите към входната врата. Постоя пред нея, преди да почука.
≈ 10 ≈
Хикман гледаше документите от Министерство на снабдяването на Саудитска Арабия, които неговите хакери бяха измъкнали от базата данни. Документите бяха преведени от арабски на английски, но преводът далеч не беше съвършен. Докато преглеждаше списъците, си водеше бележки отстрани на колоните. Една от заявките му се наби на очи. Беше за тъкани вълнени подложки за коленичене и доставчикът се намираше в Мейдънхед, Англия. Пресегна се към интеркома и позвъни на секретарката си.
— Има един господин Уалид, който работи за мен в хотел „Невада“. Мисля, че е заместник-директор по доставка на храни и напитки.
— Да, сър – потвърди секретарката.
— Кажи му да ми се обади веднага – нареди Хикман. – Искам да го питам нещо.
След няколко минути телефонът иззвъня.
— Абдул Уалид се обажда – представи се гласът. – Предадоха ми да ви се обадя.
— Да – отвърна Хикман. – Позвънете на тази компания в Англия вместо мен – и продиктува телефонния номер, – престорете се, че сте държавен чиновник от Саудитска Арабия или нещо от сорта. Имат поръчка за милиони долари за тъкани вълнени подложки за коленичене и искам да разбера какво точно се има предвид под това.
— Мога ли да попитам защо, сър?
— Притежавам тъкачни фабрики – излъга Хикман – и искам да знам какво точно представляват тези стоки, защото ако аз мога да ги произвеждам, бих желал да разбера защо моите хора не са предложили да свършат работата.
Това се видя разумно на Уалид.
— Много добре, сър. Ще им позвъня и веднага след това ще ви се обадя.
— Чудесно – Хикман отново се загледа в снимката на метеорита. След десет минути Уалид му позвъни отново.
— Сър – рече той, – това са молитвени килимчета. Поръчката е толкова голяма, защото страната подменя целия инвентар, използван в Мека. Явно го правят на всеки десетина години.
— Хм, значи съм изпуснал възможност, която скоро няма да се предостави пак. Лоша работа.
— Съжалявам, сър – каза съчувствено Уалид. – Не знам дали е ставало дума, но и аз управлявах тъкачна фабрика в моята страна преди преврата. Бих проявил голям интерес…
Хикман грубо го прекъсна. Умът му препускаше.
— Изпратете ми автобиографията си, Уалид – отсече той, – и ще се погрижа да стигне, до когото трябва.
— Разбирам, сър – смирено отвърна Уалид.
Хикман затвори телефона, без да каже дори едно „дочуване“.
Петер Вандервалд вдигна мобилния си телефон, докато караше надолу по шосето, тъкмо беше излязъл от Палм Спринг, Калифорния.
— Аз съм – рече гласът.
— Линията не е обезопасена – предупреди Вандервалд, – така че използвай общи приказки и нека разговорът да не надхвърля повече от три минути.
— Субстанцията, за която говорихме – поде мъжът, – може ли да бъде използвана в аерозолна форма?
— Това е един от начините, по който може да бъде използвана. Тогава може да се пренесе по въздуха или от човек на човек чрез докосване или кашляне.
— Ще се пренесе ли от човек на човек, ако е по дрехите?
Вандервалд погледна цифровия часовник на радиото на взетата под наем кола. Половината от определеното време беше изтекло.
— Да, ще се пренесе от дрехите по кожата, дори и ще се вдигне.
— Колко време след като е бил изложен на въздействието, умира човек?
Часовникът на таблото смени още една цифра.
— След седмица – дори по-малко. Ще бъда на домашния си телефон довечера, ако искаш да говорим повече.