Кабрило се приближи и протегна ръката си в ръкавица към Кембъл.
— Хуан Кабрило.
Стиснаха си ръцете, след което Кембъл махна към близкия стол. Кабрило седна и домакинът мълчаливо се втренчи в него. Тишината се стовари в стаята като тухла върху парче чипс. Накрая Кембъл рече:
— Не ми изглеждаш като учен.
— И как трябва да изглежда един учен?
— Различно от човек, участвал в битки – отвърна Кембъл, – на когото се е налагало да отнема чужд живот.
— Ти си пиян – процеди Кабрило.
— Поддържаща доза – обясни му Кембъл, – но не чувам да отричаш.
Кабрило не отвърна нищо.
— Армията? – настоя Кембъл, без да сменя темата.
— ЦРУ, но доста отдавна.
— Знаех си, че не си археолог.
— В ЦРУ има археолози – отбеляза Кабрило.
В този момент се почука на вратата. Кабрило направи знак на домакина да не става и отиде да отвори. Ескимос, облечен в цяла грейка, стоеше с торба в едната ръка.
— Това уискито ли е? – попита Кабрило.
Мъжът кимна. Кабрило бръкна в джоба си и извади щипка с пари. Издърпа една стодоларова банкнота и я подаде на мъжа, който му връчи бутилката.
— Нямам да върна – притесни се ескимосът.
— Стига ли за тази и за още една, както и да ти остане нещо отгоре за разкарването?
— Да – пресметна ескимосът, – но собственикът ми позволява да нося на Удмен само по една бутилка на ден.
— Донеси я утре тогава и задръж рестото – заръча Кабрило.
Мъжът кимна и Кабрило затвори вратата. Запъти се към Кембъл с торбата с уиски в ръка и му я подаде. Домакинът извади бутилката, смачка хартията и я хвърли към кошчето за боклук, но не улучи, после отвъртя капачката и си напълни чашата.
— Благодаря – промълви той.
— Няма за какво – отвърна Кабрило. – Трябва да спреш.
— Не мога – поклати глава Кембъл и погледна към бутилката. – Опитвах.
— Глупости. Работил съм с момчета с по-сериозен проблем от твоя – днес не близват.
Кембъл седеше и мълчеше.
— Е, господин ЦРУ – проговори най-накрая, – измисли начин да ме откажеш и снегоходът е твой. Не съм го използвал от месеци – не мога да излизам от вкъщи.
— Служил си в армията – рече Кабрило.
— Кой, по дяволите, си ти? Никой в Гренландия не
го знае.
— Ръководя специална компания, която извършва разузнавателна и охранителна дейност – частна корпорация. Всичко можем да открием.
— Без майтап?
— Без майтап – потвърди Кабрило. – Какво си правил в армията? Не си дадох труда да попитам хората си.
— Зелени барети, после програмата „Феникс“*.
— Значи и ти си работил за Компанията?**
[* Операция на американските специални служби от периода 1967 до 1971 г. за откриване и ликвидиране на комунистически активисти на територията на Южен Виетнам. Замислена като миротворческа, накрая тя се превръща в обикновена касапница.
** Иронично название на ЦРУ. – Б.пр.]
— Индиректно – призна Кембъл, – но те ми обърнаха гръб. Обучиха ме, промиха ми мозъка и после ме изхвърлиха. Прибрах се у дома, имах проблем с хероина, с който успях да се справя сам, и цял куп лоши спомени.
— Разбрах те – кимна Кабрило. – Кажи сега къде е снегоходът?
— Навън, отзад – и посочи вратата, която водеше към задния двор на къщата.
— Ще ида да го погледна – каза Кабрило и се запъти натам. – Ти стой тук и си помисли дали наистина искаш да се откажеш. Ако искаш и снегоходът е наред, имам една идея, която можем да обсъдим. Ако ли не, можем да се договорим да ти дам достатъчно пари за „Джак“, докато не ти се скапе черният дроб. Става ли?
Кембъл кимва и Кабрило излезе.
Колкото и да беше странно, снегоходът беше в отлично състояние. „Тиокол“, модел 1202В-4 Спрайт“ от 1970-а, с широка верига. Задвижван от шестцилиндров двигател 350 кубика с четворно задвижване, купето беше като на пикап с каросерия отзад. Имаше монтирани фарове на покрива и допълнителен резервоар отзад, а веригите изглеждаха почти нови. Кабрило отвори вратата. Между двете седалки стърчеше метална издутина, в която се намираше наклоненият под особен ъгъл лост за скоростите, имаше и двойка лостове пред седалката на шофьора, с които се управляваше също като при танковете. Кабрило знаеше, че с едно движение на лостовете снегоходът можеше да се завърти в кръг върху веригите си. Таблото беше метално, с различни прибори пред шофьора, а отворите на радиатора бяха разположени ниско долу. Закачена зад седалката от двете страни на задното стъкло, висеше пушка голям калибър. Имаше сигнални ракети, сандъче с резервни части и инструменти и подробни непромокаеми карти.