Кабрило усети как предпазният колан през скута му се опъна, щом тиоколът взе да се спуска надолу по хълма към ледената шир, която водеше към сушата. Докато снегоходът се изравняваше и прекосяваше последните метри от покритата със сняг земя, преди да стъпи върху замръзналия фиорд, усети как чаталът му се стегна. Под леда, само на няколко стъпки отдолу, имаше триста метра вода с температура 0°С и после скалисто дъно.
Ако снегоходът попаднеше на тънък лед и потънеше, щеше да живее само няколко секунди.
Пропъди тази мисъл и настъпи здраво газта.
Веригите на снегохода се спуснаха върху леда и поеха през ледената пустош. Фаровете на покрива осветяваха снежната виелица, докато тиоколът се движеше напред през леда. Но бурният вятър насилваше снежинките да танцуват и отражението им се изкривяваше и караше хоризонта да играе.
Кабрило се беше изгубил в един свят без време или измерение.
Ако не беше толкова голям смелчага, щеше да се ужаси.
≈ 12 ≈
Рейкявик Макс Ханли работеше здраво на борда на „Орегон“. Арабската среща на върха клонеше към своя край и щом приключеше утрешното заседание, емирът щеше да се качи на своя боинг 737 и неговите хора щяха да поемат грижата за охраната му.
Дотук операцията беше преминала перфектно. Емирът можеше да се движи свободно из Исландия с почти невидима охрана. Екипите от Корпорацията майсторски се сливаха с околната среда. Днес, след като приключи срещата, емирът пожела да посети Синята дупка, намиращо се наблизо езеро с гейзер, създадено по време на изграждането на новата геотермална централа. Богатата на минерали вода се простираше сред акри вулканични скали и създаваше оазис на открито. Пара от естествено горещите води се виеше във въздуха и образуваше облаци като в сауна. Хората във водата се появяваха и изчезваха подобно на призраци в мъгливо гробище.
Шестима от екипа на Корпорацията бяха наблизо във водата, докато емирът се потапяше.
Преди няколко минути Ханли беше осведомен, че емирът се облича в съблекалните. Сега той координираше два отделни конвоя, които трябваше да върнат хората обратно в хотела на емира.
— Извърши ли подмяната? – попита Ханли по сателитния телефон Сенг.
— Единият влезе – отвърна той, – другият излезе. Никой нищо не видя.
— Това би трябвало да реши проблема – отсъди Ханли.
— Мина гладко като бебешко дупе – съгласи се Сенг.
— Гледай двата конвоя да пристигнат с няколко минути разлика и минете през задния вход.
— Разбрано – отвърна Сенг, преди да прекъсне линията.
– Всичко ли е готово? – попита Хавли лекарката Джулил Хъколи, когато тя влезе в командната зала.
— Клиниката е в Естес Парк. Колорадо – докладва Хъколи. – Наех една исландска сестра, която говори отличен английски, да го придружава по време на полета до Ню Йорк и после до Денвър. Линейка от клиниката ще го поеме в Денвър. Той трябва само да издържи полета от Кулусук до Рейкявик сам. Предупредих пилота и изпратих няколко таблетки „Либриум“ на летището, пилотът ще му ги даде собственоръчно. Това ще го успокои и ще му помогне да се справи с конвулсиите, докато сестрата поеме нещата.
— Добра работа – похвали я Ханли. – Продължаваме веднага щом председателят го одобри.
— По втория въпрос – продължи тя, – шефът трябва да внимава да не се излага на радиация, докато взима метеорита. Имам калиев йодид на борда, който мога да му дам, когато се видим отново, но колкото по-далеч държи предмета, толкова по-добре.
— Планът му е да го увие в найлон и старо одеяло и да го пренесе в ремаркето на снегохода в метално куфарче за инструменти.
— Това ще свърши работа – одобри Хъксли. – Трябва да внимава най-вече да не вдиша прах.
— По наша преценка няма да има прах – на снимката изглежда като огромна сачма от лагер. Прахта изглежда е нагоряла при падането. Така че, освен ако Кабрило няма продължителен близък контакт със сферата и бъде изложен на нейната радиация, всичко ще е наред.
— Правилно – съгласи се Хъксли.
Тя се обърна да си върви, но се спря на вратата.
— Шефе? – погледна въпросително Ханли.
— Да, Джулия?
— Не знам дали някога си виждал хора, изложени на радиация – рече тя. – Не изглеждат добре. Кажи на Кабрило да държи метеорита колкото се може по-далеч от себе си.
— Ще предам съобщението – обеща Ханли.
≈ 13 ≈
Алимейн ал-Халифа прочете факса още веднъж, после пъхна листовете в един найлонов джоб, за да запази изображението. Цената, която беше платила групировката „Хамади“ за тази информация, беше равна на един милион британски лири в злато. Човешката алчност и сребролюбие продължаваха да удивляват Ал-Халифа – за подходящата цена повечето хора бяха готови да продадат страната си, препитанието си за в бъдеще, дори бога си. Вътрешният човек от „Ешелон“ не беше по-различен. Куп дългове от комар и лошо финансово управление го бяха направили уязвим и лесен за изнудване. Бавно съблазняване и все по-големи суми за измяната му го бяха поставили напълно под контрола на групировката.