Когато спусна острието, между него и тавана останаха два метра разстояние. До машината бяха поставени квадратно парче шперплат и стълба. Всичко това бе вкарвано в стаята на части в продължение на седмици и след това сглобено. Камериерките бяха държани настрани, като на рецепцията бяха оставени стриктни разпореждания никой да не влиза в стаята.
Машината се използваше на строителни обекти, пробиваше дупки в бетона, за да бъдат прокарани кабели.
Ал-Халифа реши, че няма да има проблем да пробие и пода.
Емирът на Катар спеше спокойно на горния етаж. Екипите на охраната от Корпорацията щяха да прекарат нощта на пост в стаите от другата страна на коридора и тези отстрани на апартамента на емира. Бяха сигурни, че покушението ще бъде извършено тази нощ. В стаята от другата страна на коридора Джоунс и Мидоус внимателно гледаха наблюдателните камери. Вляво от апартамента на емира Моника Крабтри си водеше бележки, Докато Клиф Хорнсби си почистваше оръжието. В стаята отдясно на апартамента Хали Касим и Франклин Линкълн опразваха поднос със сандвичи, докато чакаха.
Нищо не загатваше какво щеше да се случи след малко.
На долния етаж Ал-Халифа си сложи чифт очила за нощно виждане, след което хвана дистанционното управление и си погледна часовника. Секундите тиктакаха, докато стрелката не премина през 3 часа сутринта. Тогава Ал-Халифа усети тътена по етажите на сградата и светлините угаснаха.
Той включи бутона и пробивната машина изрева. Докато натискаше копчето, за да вдигне оборотите, наблюдаваше как валът и въртящото се острие се вдигат към тавана. Щом острието го докосна, то се вряза в мазилката и дървените подпори, в стаята се разхвърчаха стърготини и прахоляк. Острието мина през тавана за по-малко от десет секунди и отгоре проникна свеж въздух. Ал-Халифа снижи машината, хвърли парчето шперплат върху зъбците на триона, после сграбчи отново дистанционното, качи се върху шперплата и издигна стенобойното устройство, без да пуска острието. След секунда вече бе горе в стаята на емира и скочи на пода.
През очилата за нощно виждане Ал-Халифа зърна, че някой седи в леглото и разтърква очи. Прекоси на бегом стаята, грабна един стол и подпря с него дръжката на вратата, след това се втурна към леглото на емира.
Наведе се, залепи с лепенка устата и очите на мъжа, после го издърпа от леглото към дупката. Щом и двамата стъпиха върху шперплата, той спусна машината надолу с дистанционното, после бутна мъжа на пода и го задърпа към вратата. Отвори я и го повлече по коридора към аварийното стълбище.
Бяха минали по-малко от две минути, откакто Ал-Халифа приведе в ход плана си.
След още няколко минути щеше да е на път.
— Готово! – каза Джоунс.
Екипите на Корпорацията бяха оборудвани с малки мощни фенери, закрепени на коланите им. Осем тънки лъча проблясваха в коридора пред апартамента на емира.
— Светлината стана зелена – извика Мидоус, след като прокара резервната карта ключ през жлеба, но вратата не иска да се отвори.
— Хали! – извика Джоунс. – Двамата с Линкълн слезте долу в гаража и блокирайте изхода.
Двамата мъже се втурнаха надолу.
— Крабтри, Хорнсби – продължи той, – завардете изходите на фоайето. – Боб, отдръпни се – подкани. – Ще взривя вратата.
Извади един кръгъл метален диск от джоба си, махна хартията от здравата лепенка, залепи я на вратата и натисна малкото лостче отстрани.
— Сър – извика той, – отдръпнете се, влизаме.
Джоунс и Мидоус се отдръпнаха малко по-нататък по коридора и зачакаха заряда да избухне. Щом гръмна, Джоунс се втурна и се провря през разбитите останки от вратата. Затича се към спалнята и пробяга с фенерчето по леглото. Беше празно. Претърси помещението с тънкия лъч и откри дупката, изрязана в пода. Извади преносимата радиостанция и се обади на „Орегон“.
— Код червено – обяви той, – отвлякоха го.
Докато чакаше отговор, Джоунс огледа внимателно спалнята.
— Боб, виж какво има долу.
Мидоус се спусна през дупката.
— Какво става там? – попита Ханли, когато се обади по радиостанцията.
— Похитиха нашия играч – бързо отвърна Джоунс.
— Това не влизаше в плана – бавно промълви Ханли.