— Няма повече стълби – съобщи Ал-Халифа на похитения, понеже очите му бяха залепени.
Ал-Халифа още носеше очилата за нощно виждане, но както гледаше, негово превъзходителство нямаше кой знае колко уплашен вид. Следваше покорно Ал-Халифа, сякаш охраната му го беше научила да не се съпротивлява.
— Насам – рече Ал-Халифа, отвори вратата на гаража и дръпна емира за ръката.
Ески се появи в очилата му в същия момент, в който се чуха стъпки отгоре.
— Отвори вратата на вана и извади мотоциклета – изкрещя той.
Ески се спусна към вана, отвори вратата на багажника и плъзна рампата надолу до асфалта. После се качи във вана и избута мотора. Металните ледени висулки, полепнали по гумите му, стържеха като скакалци по металната рампа. Ал-Халифа беше успял да довлече емира до вана. Бръкна вътре и сграбчи от пода един автомат АК-47. Стиснал ризата на емира с една ръка, той се извъртя и насочи автомата към вратата. Откри огън, щом Касим, последван от Линкълн, се появи в рамката. В същия миг Ески натисна стартера. Моторът, БМВ 650 с кош отстрани, изрева.
Касим беше улучен в ръката, но успя да падне по корем и да се претърколи под една кола. Линкълн се спаси от нараняване, клекна до партньора си и извади пистолет. Прицели се, но нямаше как да избегне опасността за емира.
— Прикрий бягството ми – нареди Ал-Халифа и подаде автомата на Ески.
Ески взе калашника и започна да обстрелва района около стълбището със спорадични откоси. Ал-Халифа бутна емира в коша и се метна на мотора. Хвана лоста, превключи на скорост, даде газ и се отдалечи от вана. Ески усили стрелбата.
Ал-Халифа се насочи към рампата, която водеше нагоре, и се стрелна към приземния етаж.
Линкълн дръпна микрофона на ревера си и повика „Орегон“.
— Клиентът е на мотор БМВ – извика той.
Касим подпря пистолета на здравата си ръка. Внимателно се прицели и изстреля три куршума, които улучиха Ески в слабините, сърцето и гърлото. Той се свлече на земята като чувал с картофи и автоматът издрънча върху бетонния под. Линкълн пробяга разстоянието до вана, изрита калашника настрани и застана нащрек над умиращия мъж. Ревът на мотора заглъхваше в далечината.
Когато стигна до горната част на рампата на партера, предната гума на беемвето полетя във въздуха. Ал-Халифа наклони цялата си тежест напред, за да го свали, и излезе от паркинга на шосето пред хотела. Зави надясно, надолу по Стейнтан Роуд, измина няколко пресечки до кръстовището със Себрот и обърна на изток, профучавайки към пристанището. Пътят водеше извън града и по него нямаше движение.
Ал-Халифа погледна към емира, който седеше в коша отстрани – колкото и странно да беше, мъжът не изглеждаше уплашен.
След като прекосиха на бегом фоайето и изскочиха през предната врата на хотела, Крабтри и Хорнсби видяха отдалечаващия се мотоциклет. Спуснаха се към черния джип, паркиран на паркинга пред хотела.
— Добре, всички – обади се Ханли по радиото от контролната зала в „Орегон“, – клиентът е на мотор БМВ.
Хорнсби натисна дистанционното, за да отключи вратите на джипа, и седна на кормилото. Крабтри се пресегна към радиостанцията си, щом се настани до него.
— Завиха на изток и се движат покрай пристанището – докладва тя. – Тръгваме след тях.
Ал-Халифа натисна газта и беемвето полетя със сто и двайсет километра в час по заснежения път. Минаха три разклона, прекосиха един хълм и Рейкявик изчезна от погледа им. Наблюдаваше внимателно пътя отстрани и видя следата, която беше утъпкал вчера с взетия под наем снегомобил. Зави по тясната ивица утъпкан сняг и превали още един малък хълм. Почти до подножието му се простираше фиорд, покрит отгоре с тънка ледена кора. Изведнъж цивилизацията му се стори толкова далеч.
Там, върху утъпкания сняг, ги чакаше хеликоптер „Кавазаки“.
Хорнсби намали, докато преминаваха първия разклон, и огледа снега за следи от гуми. Не откри такива, настъпи газта и провери следващия. Намаляването за проверката на отбивките убиваше време, но Хорнсби и Крабтри нямаха друг избор.
Моторът не се виждаше никъде.
Ал-Халифа настани емира, който още беше с вързани очи, на седалката до пилота, после заключи вратата с ключ от външната страна. Беше махнал заключалката от страната на пасажера и сега емирът нямаше как да избяга. Заобиколи отпред хеликоптера, качи се на мястото на пилота и пъхна ключа в таблото. Докато чакаше двигателя да загрее, погледна заложника си.
— Знаеш ли кой съм аз? – попита.