Кабрило му ги продиктува и изчака Кембъл да погледне картата си Кулусук.
— Изглежда си направил погрешен завой преди около километър и половина – каза му Кембъл – и си тръгнал наляво вместо надясно. Изкачил си ледника Нунук. Дай назад и заобиколи по ръба му. Ще стигнеш до малко възвишение и после ще се спуснеш в долината. Оттам може да се види Форел, ако времето е ясно и навън не е пълен мрак.
— Сигурен ли си? – попита Кабрило.
— Абсолютно. Бил съм в каньона, в който си ти, и преди – напред не можеш да минеш.
— Връщам се километър и половина и завивам наляво – повтори Кабрило.
— Ще се падне твое дясно – бързо го поправи Кембъл, – сменил си посоките.
— После обикалям по ръба на ледника?
— Да, но сега, докато си спрял, искам да излезеш и да наклониш настрани фара откъм теб. По този начин, когато стигнеш до ръба на ледника, светлината ще го освети. Отражението ще прилича на нефрити или сапфири – поглеждай от време на време встрани, за да видиш докъде си стигнал. Щом ръбът стане полегат, ще превалиш един хребет и ще започнеш отново да се спускаш. Това е знак, че си се отървал от ледника Нунук. После трябва да се изкачиш право нагоре по билото на Монт Форел. Стръмно е, но стария тиокол може да се справи – правил съм го и друг път.
— Благодаря – каза сърдечно Кабрило – Ще можеш ли да издържиш още няколко часа, ако имам нужда от теб? Да не му изпуснеш края?
— Сръбвам по малко, колкото да изтрая – успокои го Кембъл. – Тук съм, ако ти трябвам,
— Добре – отговори Кабрило и затвори телефона.
Излезе отново от кабината, пресегна се към покрива на тиокола и наклони фара на една страна. После се качи обратно, включи на първа и завъртя снегохода на 180 градуса. Подкара предпазливо, откри ръба на ледника няколко метра по-надолу и тръгна по него.
Монт Форел не беше много далеч, но в снега и мрака все още не се виждаше.
Кабрило трябваше да стигне до планината и да измъкне тайната й. Но имаше още някой със същия план и той не играеше по правилата като Корпорацията. Двамата щяха да се сблъскат.
Емирът почувства как хеликоптерът забавя, докато Ал-Халифа изравняваше кавазакито над опашката на „Акбар“, след което бавно го приземи върху площадката за кацане. Щом екипажът застопори шините на плазовете и витлото спря, Ал-Халифа скочи, отключи вратата и го повлече към големия салон. Очите на емира още бяха с лепенка, но той чу хор от гласове, които говореха на арабски. Въздухът в кабината миришеше на барут и масло, но се промъкваше и някакво странно, сладко ухание на бадем.
Избутан няколко стъпала към долната палуба, емирът най-безцеремонно беше хвърлен върху едно легло и ръцете и краката му бяха омотани с дебела лепенка. Лежеше по гръб като овързано за готвене пиле. Емирът чу как Ал-Халифа изкомандва пазача отвън. След което го оставиха сам, да размишлява над незнайната си участ.
Освен факта, че кожата на лицето му беше започнала да се изпотява от горещината в каютата, мъжът не беше кой знае колко притеснен. Ако Ал-Халифа искаше да го убие, вече щеше да го е направил. Пък и знаеше, че приятелите му от Корпорацията скоро щяха да го открият. Само ако можеше да откъсне лепенката от носа си – щеше да се почувства много по-добре.
— Монтирайте ракетите – нареди Ал-Халифа, когато се върна в големия салон. – Трябва да прелетя до планината колкото се може по-бързо.
Четирима мъже излязоха навън и се заловиха за работа. Монтирането вървеше бавно – вятър, дъжд, сняг бушуваха на палубата на „Акбар“, но мъжете бяха обучени и неумолими. След двайсет и седем минути водачът им влезе обратно и изтърси снега от ръкавиците си.
— Ракетите са монтирани – докладва той на Ал-Халифа.
— Нареди на мъжете да влязат вътре и да се съберат около масата.
Терористите се настаниха по столовете около дългата, богато украсена маса. Събранието беше заговор на убийци, банда главорези. Те гледаха към Ал-Халифа и чакаха.
— Аллах отново ни благослови – започна Ал-Халифа. – Както видяхте, залових прозападно настроения емир, който управлява моята страна, и сега той е мой пленник. Скоро ще се възкача на престола. Второ, западен предател ме уведоми за местоположението на сфера от иридий, която можем да използваме за производството на бомбата, предназначена за Лондон. Ако успея да взема иридия, той ще увеличи поне сто пъти разрушенията в английската столица.
— Слава на Аллах! – извикаха всички като един.
— Сега „Акбар“ се насочва към източния бряг на Гренландия – продължи с приповдигнат тон Ал-Халифа. – След няколко часа, когато пристигнем, ще се кача на хеликоптера и ще взема иридия. Веднага щом се върна, ще поемем към Англия и ще довършим мисията си.