— Един е Господ, и той е Аллах! – извика групата.
— Искам тези от вас, които са изпълнили задълженията си, да си почиват – нареди Ал-Халифа. – Всички трябва да са на крак, когато стигнем Англия. Скоро всички, които се противопоставят на Аллах, ще усетят гнева ви.
— Аллах е велик! – ревва групата.
Събранието се разпусна й Ал-Халифа излезе от кабината и слезе в каютата си. Щеше да открадне няколко часа сън. Нямаше откъде да знае, че това щеше да е последният му сън, преди да заспи навеки.
≈ 15 ≈
В хотела „Кангерлусуаг“ на хиляда и осемстотин километра разстояние, Клей Хюс довършваше закуската си от бекон, яйца, пържени картофи, полята обилно с цяла кана горещо кафе. Майкъл Нилсън се приближи до масата му.
— Готов ли си да тръгваме? – попита Хюс и се изправи.
— Времето не се е оправило много – отвърна Нилсън, – но съм готов да опитам, ако искаш. Какво решаваш?
— Тръгваме – заяви Хюс.
— Ако бях на твое място – каза Нилсън, – щях да накарам от хотела да ми дадат храна за из път. Ако закъсаме, ще мине доста време, преди да ни се притекат на помощ.
— Ще поръчам един поднос със сандвичи и няколко термоса кафе – съгласи се Хюс. – Сещаш ли се нещо друго, от което да имаме нужда?
— Късмет – засмя се Нилсън и погледна навън.
— Ще взема храната и ще те чакам при хеликоптера.
— Ще бъда готов – отвърна Нилсън и си тръгна.
След петнайсет минути ЕС-130В4 се вдигна от покритата със сняг писта и пое на изток. Лек жълт оттенък оцветяваше облаците, докато оскъдните слънчеви лъчи се мъчеха да пробият мрака. Като цяло беше тъмно и мрачно, като предзнаменование, донесено от зъл вятър.
Часовете минаваха докато еурокоптерът летеше високо над заснежената територия.
Тиоколът спря и Кабрило погледна картата. Прецени, че близо час път го дели от пещерата на Монт Форел. Щом се отдалечи от ледника, установи, че сателитният му телефон отново има връзка. Натисна копчето за бързо набиране и се обади на „Орегон“.
— Опитвахме се да се свържем с теб – каза Ханли с вдигането на телефона. – Емирът беше отвлечен снощи.
— Отвлечен – повтори бързо Кабрило. – Мислех, че държим положението под контрол.
— Отвлякоха нашия човек – успокои го Ханли – и нямаме връзка нито с него, нито с тях.
— Имате ли представа къде са го отвели?
— Работим по въпроса.
— Върни обратно нашия човек – нареди Кабрило.
— Ще го върна.
— Почти стигнах до мястото – продължи Кабрило. – Взимам каквото трябва и се махам оттук. Междувременно ми намери бърз начин да се прибера у дома.
— Да, сър – отвърна Ханли.
Кабрило прекъсна връзката и хвърли телефона на другата седалка.
Точно когато Кабрило започна да се изкачва нагоре по Монт Форел, един служител на международното летище в Рейкявик метеше снега от дъното на рампата, която водеше към частния боинг 737. Помощни коли зареждаха самолета с гориво и електричество от двете страни. Вътрешността на боинга беше осветена като билборд и светлината се разливаше от прозорците в полумрака навън.
Пилотът надникна през прозореца на кабината и видя как една черна лимузина се появи на пистата и спря отстрани на рампата. Излязоха четирима мъже. Двама бързо се качиха по стълбите, докато другите двама оглеждаха летището, за да видят дали някой не ги наблюдава. Когато се увериха, че е чисто, бързо минаха по рампата и затвориха вратата на самолета.
Служителят откачи генераторите, дръпна рампата и застана неподвижно, докато пилотът палеше двигателите. След като се обади на кулата за разрешение, той бавно насочи самолета към пистата и се приготви за излитане. С едно спиране за презареждане в Испания, след четиринайсет часа път, щяха да стигнат до местопредназначението.
Веднага щом боинг 737 излетя, служителят се наведе и каза в микрофона, защипан близо до качулката на якето му.
— Тръгнаха – само толкова каза.
— Прието – отвърна Ханли.
След разговора с Ханли Кабрило близо час се изкачва нагоре по билото със снегохода. Спря, закопча здраво якето си и излезе от кабината. Нагласи фаровете така, че да може да вижда планината, мина отпред и изчисти леда по скарата. Тъкмо се канеше да се качи обратно, когато чу бръмчене в далечината. Пресегна се в кабината, завъртя ключа и загаси двигателя на тиокола. Заслуша се отново.
Шумът се носеше от вятъра, приближаваше се и се отдалечаваше на приливи и отливи. Накрая Кабрило успя да различи звука, качи се обратно в снегохода и грабна телефона.