— Макс – бързо каза той, – чувам да се приближава хеликоптер. Пратил ли си някого?
— Не, шефе – отвърна Ханли. – Още работим по въпроса.
— Можеш ли да разбереш какво става?
— Ще опитам да се свържа с някой от сателитите на Министерство на отбраната и да видя кой е, но може да ми отнеме петнайсет-двайсет минути.
— Искам да знам кой е неканения ми гост – настоя Кабрило
— Открихме, че има автоматичен радар на американските въоръжени сили наблизо – каза Ханли. –Може антените още да се използват и военните да са изпратили някой да ги поправи или настрои.
— Разбери кой е – заръча Кабрило, завъртя ключа и запали двигателя. – Мисля, че почти стигнах до пещерата.
— Добре – отвърна Ханли.
С помощта на шейна, с която утъпка снега, и десетина сандъчета с разтворими напитки Акерман беше успял да оформи чудесна площадка за кацане, отбелязана с буквата X, върху малко плато само на седемдесет метра от долния отвор на пещерата. Гледаше площадката с гордост. Хеликоптерът щеше да успее да кацне, без витлото да се удари в скалите. Опасно беше, но това беше най-доброто, което можеше да се направи от тази страна на планината.
Отдръпна се навътре в пещерата и изчака хеликоптерът да се приближи до площадката, след това да закръжи отгоре и накрая да кацне. Витлото забави въртенето си, после спря, един мъж слезе от страната на пътника.
През отворения си прозорец Кабрило чу как хеликоптерът се приземява, но заради снега и тъмнината не можа да види кацането. Беше близо – усещаше го. Обу си гамаши и извади снегоходките от багажника. Напъха ботушите в обръчите и ги върза здраво. После бръква отзад и извади кутията с фалшивата сфера, която Никсъв беше направил.
Сега трябваше само да се прокрадне в пещерата, без да го забележат, и да отмъкне каквото трябваше.
— Шефът ме праща – каза Хюс на Акерман, след като се изкачи до входа на пещерата – да проверя какво си открил.
Акерман гордо се усмихва.
— Голяма красавица – подчерта той, – вероятно най-важвата археологическа находка за този век.
— Така разбрах и аз – подхвърли Хюс и влезе навътре в пещерата. – Изпрати ме да се погрижа да получиш това, което заслужаваш.
Акерман сграбчи предварително запаления фенер и поведе госта си надолу по коридора.
— Значи ти отговаряш за връзките с обществеността?
— И за тях, и за други неща – отговори Хюс и спря при отвора на тавана. Преди няколко дни Акерман беше донесъл дървена стълба от вътрешността на горната пещера и я беше спуснал от отвора. Това много улесняваше преминаването между двете галерии.
— Ще се качим и ще те разведа навсякъде – обеща му Акерман.
Двамата мъже се качиха по стълбата в горната пещера.
Хюс се правеше на заинтригуван, докато Акерман не спираше да дърдори за откритието си, но честно казано, беше дошъл само за едно. Щом го вземеше, веднага си тръгваше.
Кабрило заобиколи с мъка от другата страна на планината и се натъкна на място с разтопен сняг. Наведе се, видя малък отвор, отбелязан с камъни върху снега, сякаш бяха изхвърлени от вътрешността на планината. Отвътре излизаше топъл въздух и стопяваше снега около отвора. Разчисти камънака, колкото да може да влезе, плъзна се през отвора в горната пещера, после издърпа и картонената кутия.
Щом се провря вътре, установи, че може да се изправи.
Тръгна надолу по шахтата, за да види къде ще го отведе.
Макар че беше със сърце от камък, Хюс остана впечатлен от пещерата и светилището в дълбините й. Акерман стоеше до метеорита върху олтара с разперени ръце като момиче на късмета в шоу с награди.
— Красива е, нали? – възторжено попита Акерман.
Хюс кимна, после извади преносимия гайгеров брояч от джоба си. Включи го и го насочи към метеорита. Стойностите надхвърляха скалата. Няколко часа близо до сферата и бързо щеше да получи радиоактивно отравяне. Разбра, че трябва да я опакова добре за пътуването обратно до Кангерлусуаг.
— Много време ли си прекарал близо до нея? – попита Хюс.
— Изследвал съм я от всички страни – отвърна Акерман.
— Призлявало ли ти е? Забелязал ли си някакви физически промени в състоянието си напоследък?
— Тече ми кръв от носа – сви рамене Акерман. – Реших, че е от сухия въздух.
— Мисля, че си болен от лъчева болест – заяви Хюс. – Трябва да се върна обратно до хеликоптера и да взема нещо, в което да опаковам сферата.