Кабрило се втурва към коридора, откъдето се чуваха гласовете. Скри се зад една скала и се заслуша в разговора на двамата мъже.
— Трябва да се върна обратно до хеликоптера и да взема нещо, в което да опаковам сферата – рече единият. Чу как двамата се отдалечават и в пещерата притъмня. Изчака да види какво ще последва.
— Чакай тук – нареди Хюс, когато стигнаха до входа на долната пещера.
Акерман го наблюдаваше как се спуска надолу към хеликоптера и отваря задната врата.
— Връщам се след няколко минути – рече Хюс на пилота, докато вадеше кутията отзад, – после можем да тръгваме.
— Добре звучи – кимна Нилсън и погледна навън да определи времето.
Хюс пое обратно нагоре по хълма с кутията в ръка. Щом влезе в пещерата, каза на Акерман:
— Донесох ти нещо, което ще облекчи мъките ти. Що ти го дам след няколко минути.
Кабрило изчака една минута, докато се увери, че е сам, после бръкна в джоба си, извади едно найлоново пликче и го разкъса в горния край. Извади химическата светеща пръчка, прегъна я на две, сякаш се опитваше да счупи франзела, и пръчката светна в зелено. Осветявайки пътя си, той се приближи към метеорита. Тъкмо достигна до олтара и чу как в пещерата отекна изстрел.
Бързо бръкна в джоба си, извади едно пликче от метално фолио, разкъса го със зъби и поръси метеорита със съдържанието му. После, понеже стъпките бързо взеха да се приближават, се скри зад една скала отстрани и пъхна зелената светлина в джоба си.
Висок мъж с фенер се отправи към олтара, грабна метеорита и го постави в една кутия. Кабрило беше оставил пушката си в тиокола, така че в момента не можеше да направи нищо. Щеше да се наложи да пресрещне похитителя по-надолу в пещерата.
Стиснал металната дръжка на фенера в устата си, мъжът изнесе кутията навън.
Кабрило изчака светлината на фенера да се скрие, след това бавно тръгна надолу в пещерата, като държеше химическата светлина отпред. Реши, че мъжете ще изследват другаде метеорита и когато ги намери, ще може да го вземе.
Но се спъна в стълбата и за малко не падна през дупката.
Докато се вслушваше напрегнато, за да разбере дали са чули шума, Кабрило застина на място и когато не се случи нищо, слезе надолу по стълбата. И стъпи върху тялото на Акерман.
≈ 16 ≈
Веднага щом Ханли получи потвърждение, че нито един исландски граждански или военен хеликоптер не е бил във въздуха по време на похищението на емира, много лесно съпостави тази информация с данните от пристанището и видя кои кораби са дошли и кои са си отишли по това време.
Не му трябваше много, за да нарочи „Акбар“ като основна мишена.
Като прегледа данните от сателита, установи, че „Акбар“ се движи с пълен ход през Датския проток между Ирландия и Гренландия. Напускайки незабавно пристанището, той нареди магнитохидродинамичните двигатели да бъдат пуснати в ход веднага щом брегът се скрие от погледа им. „Орегон“ се движеше с трийсет възела и заобикаляше айсбергите като скиор, който се спуска надолу по заледен склон.
Опита да се свърже отново с Кабрило по телефона, но той не отговаряше.
В този момент Майкъл Холпърт влезе в командната зала.
— Измислили са поредица от фиктивни собственици каза той, – затова не сме видели заплахата.
— Кой е истинския собственик? – попита Ханли
— Групировката „Хамади“.
— Ал-Халифа – съобрази Ханли. – Бяхме наясно, че се кани да похити емира, но ако знаехме, че разполага с яхта, всичко можеше да стане по съвсем друг начин.
Ерик Стоун се завъртя на стола си.
— Шефе – обади се той, – установих връзката, която искаше. Номерът на хеликоптера е на екрана. Марката е „Еурокоптер“, а моделът ЕС-130В4. Пуснах да видя на кого е регистриран.
Ханли погледна към екрана.
— Защо мигат две светлини?
Стоун се втренчи в изображението, след което го увеличи.
— Втората току-що се появи – отвърна той. – Предполагам, че се е появил втори хеликоптер в района.
Кабрило извади химическата пръчка, наведе я надолу и постави пръсти на врата на Акерман. Усети слаб пулс. Археологът се размърда и вдигна клепачи. Очите му бяха воднисти, кожата мъртвешки сива, устните му едва се движеха.
— Ти не си… – прошепна той.
— Не – отвърна Кабрило, – не съм мъжът, който те простреля.
Разтвори якето на Акерман, извади ножа от джоба си и разряза ризата му. Раната беше лоша, артериална кръв извираше от отвора като фонтан с прекалено мощна помпа.