— Имаш ли аптечка? – попита Кабрило.
Акерман посочи към найлоновата торба близо до
сгъваемата масичка малко по-нататък. Кабрило изтича до нея, отвори я и извади аптечната. От пластмасовата кутия взе марля и хирургическа лепенка. Разкъса пакетите, докато се връщаше към Акерман, после притисна тампона от марли върху раната и го залепи здраво. Пресегна се, хвана ръката на Акерман и я сложи върху раната му.
— Дръж си ръката тук – рече Кабрило, – веднага се връщам.
— Призрака – прошепна ученият, – Призрака го направи.
Кабрило се завъртя на пети и се затича с все сили към изхода на пещерата. Когато надникна навън в мрака, успя да чуе как турбината на еурокоптера се върти и видя очертанията на мигащите светлини върху корпуса му.
После в далечината се появи втори чифт мигащи светлини.
Ал-Халифа беше отличен пилот на хеликоптер. Фалшива студентска виза и сто хиляди долара такса, както и едва година в школата за летци в Южна Флорида се бяха погрижили за това. През предното стъкло внимателно огледа района на Монт Форел. Зърна за миг оранжев снегоход отстрани на планината, след това пред погледа му се появи другият хеликоптер.
Съдбата е странно нещо – пет минути да беше закъснял и щеше да пропусне шанса си.
След секунда Ал-Халифа беше преценил положението и си беше съставил план.
Кабрило се прокрадна внимателно през входа на пещерата и веднага приклекна зад една оголена скала. Трябваше да стигне до тиокола и да си вземе пушката, но вторият хеликоптер беше точно срещу него. Извади сателитния си телефон от джоба и погледна екрана. Извън пещерата отново имаше сигнал. Натисна копчето за бързо набиране и изчака Ханли да му се обади.
— Тук заприлича на падането на Сайгои – рече Кабрило. – Заварих един хеликоптер на мястото, а сега пристига още един. Кои са тези хора?
— Стоун току-що идентифицира единия – съобщи Ханли. – Чартър от Източна Гренландия, собственост на Майкъл Нилсън. Проучихме собственика за връзки с някоя организация, но още не е излязло нищо, така че според мен просто е наемен пилот.
— Ами вторият?
Стоун бясно пишеше върху клавиатурата
— „Бел Джет Рейнджър“, взет на лизинг от канадска компания за добив на минерали.
— Вторият е „Бел Джет Рейн“… – понечи да предаде Ханли.
— Точно срещу мен е – отвърна Кабрило. – Не е „Джет Рейнджър“, по-скоро прилича на „Макдонъл Дъглас“, серия 500.
Стоув написа още няколко команди и след секунди изображение на катастрофирал хеликоптер изпълни монитора.
— Някой е откраднал регистрацията, за да не го засекат. Господин Кабрило може ли да види номера на опашката?
— Стоун казва, че е открадната регистрацията – предаде Ханли. – Можеш ли да видиш номера на опашката?
Кабрило извади малък бинокъл от джоба си и се вторачи в мрака.
— Две неща – промълви бавно трй. – Първо, под корпуса има ракети. Второ, номерата на опашката не се виждат, но мога да различа буквите, изписани отстрани. Има А, после К, после В. Останалото е покрито с лед. Следващата може да е А, не съм сигурен.
Ханли съобщи на Кабрило това, което бяха открили за яхтата на име „Акбар“.
— Онзи кучи син Ал-Халифа ли е? – изръмжа Кабрило. – Кой е в другия хеликоптер? Ал Капоне ли?
Нилсън беше пуснал витлото и дръпна лоста нагоре, издигайки еурокоптера над земята точно когато другият хеликоптер се появи на предното стъкло.
— Виж там – каза той в микрофона на Хюс.
— Излитай веднага – изкрещя Хюс.
— Мисля, че е по-добре да кацнем и да видим какво става – възрази Нилсън.
Със светкавично движение Хюс извади пистолет от джоба си и го насочи към главата на пилота.
— Казах, излитай!
Един поглед към Хюс и пистолета бяха достатъчни; Нилсън дръпна лоста и еурокоптерът се стрелна напред. В този миг пламък изригна от долната част на другия хеликоптер и една ракета полетя към мястото, над което бяха кръжали. Ракетата мина много встрани и се насочи към замръзналата пустош.
Стоун отвори изображение върху монитора в командната зала на „Орегон“.
— Това е снимка от сателит на Министерство на отбраната, направена преди един час – бързо докладва той. – Хеликоптер номер две идва от място близо до брега на Западна Гренландия и курсът му е право към Монт Форел.
В същия миг Адамс влезе в командната зала.
— Хеликоптерът ни е въоръжен и готов.
— Имаш ли достатъчно гориво, за да стигнеш дотам и да се върнеш? – попита Ханли.
— Не – призна Адамс. – Трийсет-четирийсет галона няма да ни стигнат за връщане.