— Какво гориво ползваш?
— Сто октана, ниско съдържание на олово.
— Кабрило – обади се Ханли по сателитния телефон, – Адамс е готов да тръгне, но горивото няма да стигне за връщане. Имаш ли допълнително гориво на снегохода?
— Останаха ми около сто галона – отвърна Кабрило. Ханли погледна към Адамс, който внимателно слушаше разговора.
— Ако сипя добавка в бензина, можем да вдигнем октана и да стане работата. Така или иначе, искам да ида там и да помогна на шефа.
— Ще се обадя в работилницата и ще накарам да ти донесат добавката на площадката за излитане – бързо взе решение Ханли. – Направи си проверката и излитай колкото се може по-скоро.
Адамс кимна и се спусна към вратата.
— Пращам кавалериста, Хуан – каза Ханли по телефона, – ще пристигне след няколко часа.
Кабрило видя как вторият хеликоптер се изравни с еурокоптера и даде втори изстрел.
— Много хубаво – изсумтя Кабрило, – хеликоптерът с фалшива регистрация току-що изстреля ракета по чартъра.
— Шегуваш се – удивено възкликна Ханли.
— Това не е всичко, приятелю – продължи Кабрило. – Още не съм имал възможността да съобщя най-лошата новина.
— Какво по-лошо от това?
— Метеоритът е в чартърния хеликоптер – отвърна Кабрило. – Отмъкнаха го преди мен.
Вътре в еурокоптера Хюс държеше пистолета, опрян в главата на Нилсън, с едната ръка и сателитния телефон с другата.
— Лети на запад към брега – нареди той, – име промяна в плановете.
Нилсън кимна и се отклони от курса.
В същото време Хюс натисна копчето за бързо набиране на телефона и зачака.
— Сър – каза той, докато Нилсън ускоряваше и се носеше над заснежената територия. – Взех предмета и застрелях пазача, но възникна неочаквана пречка.
— Какъв е проблемът? – попита мъжът.
— Атакувани сме от неидентифициран хеликоптер.
— Насочвате се към брега, нали?
— Да, сър, както беше запланувано.
— Екипът е там и чака – каза мъжът. – Ако хеликоптерът ви преследва до морето, могат да се справят чудесно с него.
Преди Хюс да успее да отговори, втора ракета удари опашката на еурокоптера и повреди опашния винт. Нилсън се бореше с уредите, но машината започна да се върти спираловидно към земята.
— Падаме – успя да изкрещи Хюс, преди центробежната сила на въртящия се еурокоптер да запрати ръката му към страничния прозорец, стъклото изтрещя и счупи телефона.
След като хеликоптерът се отдалечи, Кабрило успя да се изкачи до мястото на билото, където беше оставил снегоходките си. Тъкмо си ги слагаше, когато звукът от ракетата, която улучи еурокоптера, го накара да погледне нагоре. Беше тъмно и за миг не можа да различи нищо. После, само след секунда, ярка пулсираща светлина се появи в далечината. Затанцува като зло северно сияние и после започна да угасва.
Кабрило си закопча снегоходките, отправи се към тиокола и го подкара в посока към светлината. Десет минути по-късно, когато пристигна на мястото, огънят още тлееше. Самият хеликоптер лежеше на едно страна като строшен ветропоказател. Кабрило слезе от снегохода и с мъка отвори вратата отгоре. И пилотът, и пътникът бяха мъртви. Събра всичко, което можеше да помогне за идентифицирането на двамата мъже и хеликоптера, после претърси мястото за кутията с метеорита.
Но не откри нищо. Само следи от стъпки, незнайно чии.
След като връзката с Хюс прекъсна и повече не можа да бъде възстановена, работодателят му набра друг номер.
— Стана засечка – каза той. След като обясни положението, от другата страна му отговориха:
— Не се тревожете, сър, знаем как да действаме в непредвидени ситуации.
≈ 17 ≈
Веднага щом снегът и студът започнаха да гасят огъня от разбития резервоар, Ал-Халифа отвори вратата на еурокоптера и надникна вътре. Бързата проверка на телата показа отворени невиждащи очи, които говореха, че смъртта е настъпила бързо. Ал-Халифа дори не си направи труда да идентифицира мъжете – честно казано, изобщо не го беше грижа кои са. Бяха западняци и бяха мъртви, това беше достатъчно.
Основната му грижа беше да се добере до метеорита и за целта се наложи да се промуши през задната врата до кутията, която се беше заклещила на седалката. Извади я и се измъкна от хеликоптера, отворя заключалката и вдигна капака.
Метеоритът беше вътре, поставен върху стиропор и обграден от защитни оловни плочи.
Затвори отново кутията и си проби път през снега към кавазакито, постави товара си на седалката до пилота и го закрепи с предпазния колан да не мърда. После се качи, запали двигателя и се вдигна. Докато летеше над покритата със сняг територия, кутията стоеше на седалката като почетен гост, а не като смъртоносна отровна сфера, предназначена да разболее незнайно население.