— Дай ми ги, ще ги сипя вътре. Искам да се свържеш с Хъксли по радиото и да попиташ дали можем да направим нещо за нашия пасажер. Обясни, че има сериозна огнестрелна рана и е изгубил много кръв.
Адамс кимна, после бръкна в багажника, извади двете шишета и ги подаде на шефа си. След това се настани на седалката на пилота и включи радиото. След като приключи разговора, слезе обратно, бръкна отново в багажника и извади една сгъваема лопата за ринене на сняг. Когато Кабрило приключи със зареждането, Адамс започна да трупа сняг върху спалния чувал на археолога.
— Каза да го изстудим хубаво, за да забавим сърдечния му ритъм – обясни Адамс, когато Кабрило се приближи, – да предизвикаме хипотермия и да изпадне в изкуствена кома.
— За колко време ще стигнем до „Орегон“? – попита Кабрило.
— Движеха се с пълен ход, когато излетях – отвърна Адамс, – така че ще спестим малко време на връщане. Според мен ще ни трябва около час.
Кабрило кимна и избърса снега от веждите си.
— Ще преместя снегохода – рече той, – ти пали и загрей двигателя.
— Разбрано.
След четири минути Кабрило се качи на седалката до пилота на бръмчащия хеликоптер. Още няколко секунди и Адамс дръпна лоста и пусна витлата да се въртят, след минути вдигна хеликоптера от снега.
На борда на „Орегон“ Ханли подготвяше плана, па нападението на „Акбар“. В единия край на командната зала Еди Сенг си водеше бележки в жълт бележник. Ерик Стоун се приближи до мястото, където седеше Ханли, и посочи към големия монитор на стената. На екрана се виждаше крайбрежието на Гренландия, местоположението на „Акбар“ и курсът, по който се движеше „Орегон“.
— Сър – рече той, сочейки напред, – „Акбар“ не е помръднал от петнайсет минути. Не може обаче да се каже същото за метеорита. Ако сигналът е верен, той се отдалечава.
— В това няма логика – поклати глава Ханли. – Възможно ли е да получаваме фалшиви данни?
Стоун кимна.
— Като се има предвид въздействието на северното сияние и земната извивка толкова на север, може сигналът да се изкривява в йоносферата.
— След колко време ще стигнем до „Акбар“? – поинтересува се Ханли.
— На около час път сме – отвърна Стоун. – Сега, като спря, ще си спестим около десетина минути.
— Еди – обърна се към Сенг Ханли, – можеш ли да приготвиш мъжете си по-рано?
— Разбира се – потвърди Сенг, – първият, качил се на борда, има най-много работа. Щом впръска паралитичния газ във вентилационната тръба и лошите заспят, остава само да почистим и да обезопасим кораба.
Стоун се беше върнал обратно на стола си. Изучаваше графиката с радиочестоти, която показваше силата на сигнала на различни ленти.
— Засичаме нещо долу, ниско – обади се той.
— Виж дали можеш да го хванеш – нареди Ханли.
Стоун се заигра със скалата, после натисна едно копче върху пулта, за да усили приемането. Включи високоговорителя.
— Портланд, Салем, Бенд* – рече един глас, – чувате ли ме?
[* Трите града се намират в щата Орегон, имената им служят за позивни. – Б.пр.]
На борда на „Акбар“ заложникът беше успял отново да освободи ръцете и краката си. Опря ухо на вратата на каютата си, но не чу нищо, затова я открехна леко и надникна навън. В коридора нямаше никого. Бавно претърси кораба от носа до кърмата и откри, че е празен.
Махна гумената маска от лицето си.
Успя да се добере до кабината на щурвала и грабна радиото.
— Портланд, Салем, Бенд – повтори, – чувате ли ме?
На борда на „Орегон“ Ханли стисна микрофона, за да отговори.
— Тук „Орегон“, идентифицирай се.
— Шест, единайсет, петдесет и девет.
— Мърф! – възкликна Ханли. – Какво правиш на радиото?
— Смел план беше – подхвърли Адамс, докато летяха с хеликоптера през мрачното небе – да се използва двойник за емира на Катар.
— От доста време знаехме, че Ал-Халифа възнамерява да отвлече емира – рече Кабрило, – и емирът се съгласи с малката ни операция. И на него, както и на нас, му се иска Ал-Халифа да изчезне от хоризонта.
— Ял ли си скоро? – попита Адамс. – Нося сандвичи, сладкиши и мляко. В чантата на задната седалка са.
Кабрило кимна и се пресегна към седалката до тази на Акерман. Отвори хладилната чанта и си взе един сандвич.
— Имаш ли кафе?
— Пилот без кафе? – засмя се Адамс. – Все едно рибар без червеи. Има термос на пода отзад. Специално изпечено италианско кафе.
Кабрило издърпа термоса и си наля една чаша. Отпи няколко глътки, след това остави чашата на пода в краката си и отхапа голям залък от сандвича.