Капитанът кимна, издуха дима от цигарата без филтър и се почеса по ръката. От Сардиния му се беше появил обрив, който сега се простираше от китката до лакътя. Не можеше да направи кой знае какво – „Лариса“ беше все още на хиляда и четиристотин мили и четири дни път от крайното си пристанище. Загледа се в огромния танкер, който ги задмина отстрани, после се пресегна, отвори един буркан с вазелин и намаза възпалената си кожа.
Крайният срок за доставката на тайнствения товар беше новогодишната нощ.
Сега, след като проблемът с горивото беше решен, започваше да си мисли, че ще успее да стигне в Лондон навреме. Щом пристигнеха, планът му беше да достави товара, да се напие за Нова година в някой бар на пристанището, а на другия ден да намери някои доктор да прегледа обрива.
Мъжътнямаше откъде да знае, че следващият доктор, при който щеше да отиде на преглед,щеше да е съдебният.
≈ 21 ≈
От предния прозорец на хеликоптера се виждаше осветено поле. По заповед на Ханли екипажът на „Орегон“ беше запалил всички налични светлини и корабът блестеше като коледна елха на фона на тъмното небе. Да летиш само по уреди беше страшно изнервящо и Адамс се зарадва, че скоро ще кацнат. Изравни се с кърмата, спусна се ниско и закръжи над задната част на кораба, после постепенно се приближи напред, докато робинсънът не застана над площадката за кацане.
Адамс леко го приземи и започна да изключва уредите един по един.
— Тежък полет – отбеляза Кабрило, докато чакаше витлото да спре да се върти.
— Побеляха ми кокалчетата от стискане през по-голямата част от пътя – призна си Адамс.
— Ужасна работа, Джордж – съчувствено рече Кабрило.
Преди Адамс да успее да отговори, военният лекар на „Орегон“, Джулия Хъксли, се втурна и отвори вратата точно когато роторът спря и пилотът включи спирачката. По петите й вървеше Франклин Линкълн.
— Той е отзад – посочи Кабрило.
Хъксли кимна, отвори задната врата и бързо провери жизнените показатели на Акерман. После се отдръпна, Линкълн се наведе и вдигна археолога, чувала и всичко останало на ръце. Понесе пострадалия на бегом към лечебницата, а Хъксли ги последва. Ханли се приближи, докато Кабрило слизаше от хеликоптера. Не си губи времето с излишни любезности.
— Мърф се обади от „Акбар“.
— Разкрили ли са го? – попита Кабрило разтревожено.
— He – отвърна Ханли, докато придружаваше шефа си към вратата, която водеше към вътрешността на „Орегон“, – чул някакви шумове и се освободил. Изчакал известно време, за да се увери, че е безопасно, излязъл от каютата, където бил затворен, и започнал да претърсва кораба. Празен бил, Ал-Халифа и екипажът му били изчезнали без следа, затова рискувал и се обадил.
Мъжете бяха слезли от задната палуба и се спускаха надолу покрай перилата към командната зала.
— Взел ли е метеорита? – поинтересува се Кабрило.
— Нямало го – отговори Ханли, като отвори вратата на командната зала. – Получаваме проследяващи сигнали от следящите устройства, с които си го посипал, но са накъсани.
Мъжете влязоха в командната зала.
— Откъде идват сигналите? – попита Кабрило.
Ханли посочи монитора.
— Ето – рече той, – следата водеше на север, но сега се отправя на изток в морето над Исландия.
— Сменил е корабите – заключи Кабрило, – но защо?
— Това е въпросът – съгласи се Ханли.
— Колко далече сме от „Акбар“?
Без да отговори, Стоун вкара няколко команди в компютъра и на монитора върху стената се появи изображение. Видеокамерата, осветена от прожектори на носа на „Орегон“, снимаше.
„Акбар“ беше точно отпред.
„Фри Ентърпрайз“ се движеше с пълен ход през бурното море.
— Спри на Фарьорските острови – нареди мъжки глас по обезопасената линия. – Имам човек на местното летище, който ще вземе пратката.
— Накъде да се отправим след това? – попита капитанът.
— Кале – отвърна мъжът, – останалите от екипа са там.
— Много добре, сър – рече капитанът.
Мъжът додаде:
— Само още нещо.
— Да, сър.
— Обясни на екипажа, че всеки ще получи по петдесет хиляди долара бонус, и се погрижи да научат, че семейството на Хюс ще бъде щедро компенсирано за загубата,
— Ще го направя, сър – отвърна капитанът.
Мъжът прекъсна връзката и се пресегна към папката на бюрото си. Извади документи за продажбата на британската текстилна компания, както и разрешението за плащането. Подписа и двете, после ги пусна по факса и изчака потвърждение, че са получени.