Выбрать главу

Кабрило кимна отново.

— Който ги е ударил, шефе – обади се Сенг, – го е направил здраво и бързо.

— Отивам в кабината на щурвала – рече Кабрило и се отдалечи.

Влезе вътре и провери корабния дневник. Послед­ните данни бяха отпреди два часа и не показваха ни­що необичайно. Които и да бяха посетителите, бяха дошли неочаквано.

Той излезе от кабината на щурвала, и тъкмо се спускаше надолу по коридора, когато го извикаха по радиото.

— Господин Кабрило – чу се гласът на Хъксли, – вед­нага елате в лечебницата.

Кабрило отново прекоси „Акбар“ и се прехвърли на „Орегон“.

Райс и Касим бяха на борда с канджи в ръце. Бута­ха тялото към спуснатата мрежа, която висеше от въ­же, завързано за крана. Кабрило тръгна по коридора към лечебницата и отвори вратата.

Акерман лежеше върху кушетката за прегледи, покрит с електрически одеяла.

— Мъчи се да говори – съобщи Хъксли. – Записах всичко, допреди няколко минути издаваше само неч­леноразделни звуци, но после…

— После какво? – попита Кабрило й се втренчи в Акерман, чиито очи започнаха да се въртят. Едното се отвори съвсем леко.

— Започна да говори за Призрака – додаде тя, – не призрак изобщо, а Призрака, сякаш е някакъв прякор.

Тогава Акерман отново проговоря.

— Не трябваше да се доверявам на Призрака – промълви той с глас, който отслабваше с всяка изречена дума. – Той купи и плати на уни… вер… ситета.

Акерман започна да се гърчи. Тялото му се разтресе като на куче, което се отърсва от водата.

— Мамо – прошепна той.

И умря.

Колкото и Хъксли да се опитваше да го съживи с дефибрилатора, сърцето му не заби отново. Малко след полунощ тя обяви окончателно, че е мъртъв. Кабрило се протегна и затвори очите на Акерман, пос­ле го покри с едно одеяло.

— Направи всичко, което можеше – каза на Хъкс­ли.

После излезе от лечебницата и мина по коридора на „Орегон“.

Думите на Акерман още отекваха в главата му.

Отиде при кърмата и откри Ханли да стои надве­сен над три трупа. В ръката си държеше компютър – на разпечатка с размер десет на тринайсет.

— Пуснах снимката на компютъра, за да премахне изкривяването на лицето заради подуването – рече той, щом Кабрило се приближи до него.

Кабрило взе снимката, наведе се над едното тяло и я приближи до лицето. Погледна първо трупа, после изображението.

— Ал-Халифа – бавно рече той.

— Сигурно са му вързали нещо тежко и са го хвър­лили през борда – разсъждаваше Ханли. – Убийци­те обаче не са знаели, че на дъното на океана по те­зи места е пълно с геотермални извори. Горещата вода кара телата бързо да се подуват и да преодоля­ват тежестта. Ако не беше така, никога нямаше да ги открием.

— Разбра ли кои са останалите? – попита Кабрило.

— Още не съм открил нищо – отвърна Ханли, – ос­вен че изплуват нови, докато говорим. Вероятно вой­ници на Халифа.

— Не войници – рече Кабрило, – луди.

— Сегавъпросът е… – поде Ханли.

— Кой е още по-луд – прекъсна го Кабрило, – за да краде от луди.

≈ 22 ≈

Лангстън Овърхолт IV седеше в кабинета си и тупкаше с червена гумена топка по дървена поставка. Телефонната слушалка беше долепена до ухото му. Беше едва осем сутринта, но той беше на работа още отпреди два часа.

— Оставих двама от механиците си на борда – гово­реше Кабрило. – Яхтата е наша, защото я спасихме.

— Добра награда – съгласи се Овърхолт.

— Сигурен съм, че все ще ни свърши работа – доба­ви Кабрило.

— Какво е настоящото ви местоположение? – поин­тересува се Овърхолт.

Намираме се северно от Исландия и се насочваме на изток. Опитваме се да проследим бръмбарите вър­ху метеорита. Който е убил Ал-Халифа и е откраднал сферата, трябва да се е качил на друг кораб.

— Сигурен ли си, че тялото, което сте открили, е на Ал-Халифа? – усъмни се Овърхолт.

— Пращаме ти по факса пръстови отпечатъци и цифрови снимки на трупа – каза Кабрило, – така че хората ти да го разпознаят със сигурност. Но съм де­ветдесет и девет процента убеден.

— След като ме събуди рано тази сутрин, наредих на част от хората си да се опитат да открият самолич­ността на пътника на еурокоптера. Нищо не намерих­ме. Пращам екип в Гренландия да прибере телата, тогава, надявам се, ще узнаем повече.

— Съжалявам за среднощното обаждане, но реших, че трябва да научиш новините колкото се може по-скоро.