— Няма проблем, вероятно съм спал повече от теб.
— Успях да открадна няколко часа, след като оставихме „Акбар“ – призна Кабрило.
— Какво ти е предчувствието, стари друже? – попита Овърхолт. – Щом Ал-Халифа е мъртъв, значи заплахата за мръсна бомба отслабва. Метеоритът е радиоактивен, но без катализатор опасността е много по-малка.
— Така е – бавно отговори Кабрило, – но липсващата украинска ядрена бомба все пак е отишла някъде и не знаем дали собствените хора на Ал-Халифа не са го убили и дали няма да се опитат да изпълнят сами мисията.
— Това би обяснило доста неща – съгласи се Овърхолт. – Като например как убийците са имали толкова лесен достъп до „Акбар“.
— Ако не са били някои от хората на Ал-Халифа, тогава значи е друга група, с която да се борим. Ако е така, трябва да сме нащрек. Хората, нападнали „Акбар“, са били много добре обучени и смъртоносни като пепелянки.
— Друга терористична група?
— Съмнявам се – възрази Кабрило. – Нямаше следи операцията да е извършена от религиозни фанатици. По-скоро беше военна. Без емоция, без суетене – хирургично точно и безгрешно отстраняване на врага.
— Ще разровя наоколо – обеща Овърхолт – и ще видя какво мога да намеря.
— Ще ти бъда задължен.
— Хубаво е, че си успял да сложиш бръмбари на метеорита – додаде Овърхолт.
— Единственият коз в ръцете ни – изтъкна Кабрило.
— Нещо друго?
— Точно преди да умре, археологът започна да говори за Призрака – рече Кабрило, – сякаш е човек, а не безтелесно привидение.
— Ще се заема и с това.
— Започна да се превръща в епизод от „Скуби-Ду“ – засмя се Кабрило. – Открий кой е Призрака и ще разрешим престъплението.
— Не си спомням епизод на „Скуби-Ду“, в който да се говори за ядрено оръжие – засмя се и Овърхолт.
— Нови серии за двайсет и първи век – отбеляза Кабрило, преди да прекъсне линията. – днес светът много по-опасен.
„Фри Ентърпрайз“ пореше леденостудените води на океана, следвайки курс към Фарьорските острови.
Екипажът се беше успокоил – след като доставеха метеорита щяха да си починат малко. Щом откриеха кораби в Кале, просто щяха да чакат обаждане, ако се наложи. На борда цареше весело настроение.
Нямаха изобщо представа, че морска хрътка, маскирана като стар товарен кораб е по петите им.
Нито пък знаеха, че скоро срещу тях ще се изправят Корпорацията и цялата мощ на американското правителство. Бяха блажени в невежеството си.
— Важно е – обясни Ти Ди Дуайър на секретарката.
— Колко важно? – попита тя. – Приготвя се за среща в Белия дом.
— Много важно – подчерта Дуайър.
Жената кимна и позвъни на Овърхолт.
— Тук е Томас Дуайър от „Теоретични приложения“. Твърди, че трябва незабавно да ви види.
— Пусни го – нареди Овърхолт.
Секретарката стана, отиде до вратата на кабинета и я отвори. Овърхолт седеше зад бюрото си. Затвори една папка, завъртя се на стола и я пъхна в отвора на сейфа зад бюрото.
— Добре – подкани той, – влизай вече.
Дуайър се промуши покрай секретарката и тя затвори вратата зад гърба му.
— Казвам се Ти Ди Дуайър – представи се той, – аз съм ученият, на който възложиха анализа на метеорита
Овърхолт заобиколи бюрото и се здрависа с посетителя. После махна към два стола в ъгъла за сядане. Щом се настаниха попита:
— Какво откри?
Нямаше и пет минути, откакто Ти Ди беше започнал доклада си, когато Овърхолт го прекъсна.
Запъти се към бюрото си и се обади по интеркома.
— Джули, господин Дуайър ще трябва да ме придружи на срещата в Белия дом. Погрижи се.
— Бихте ли го попитали за нивото му на секретност, сър? – помоли Джули.
— Едно А-критично – отвърна Дуайър.
— Значи можем да минем отпред – рече Овърхолт на Джули, – както беше запланувано.
— Ще се обадя, сър.
Овърхолт се върна обратно и седна на стола си.
— Когато дойде нашият ред, искам да съобщите за откритията си, без да преувеличавате. Просто изложете всички факти, които знаете. Ако ви попитат за мнение – а най-вероятно ще го направят, – дайте го, но изтъкнете, че то е ваше.
— Да, сър – съгласи се Дуайър.
— Добре – рече Овърхолт. – Сега, само между нас да си остане, представете всичко останало, несериозните теории и така нататък.
— Същността на теорията е следната: Има вероятност, ако молекулната структура на метеорита се наруши, да бъде изпуснат вирус, който да докара ужасни последици.
— Най-лошият случай?
— Край на органичния живот на Земята.