— Има ли начин да се потвърди експериментално тази теория? – продължи държавният секретар.
— Можем да се сдобием с останки и да пробием атомите в контролирана среда – обясни Дуайър, – но няма гаранция, че ще намерим мостра с непокътнат вирус вътре. В някои части може да го има, в други не.
— Господин Овърхолт, защо сте пратили наемници в Гренландия, а не някои от собствените ни агенти? – обади се президентът.
— Първо – отвърна Овърхолт, – тогава смятах, че си имаме работа със сравнително безвреден предмет, а и нямаше откъде да знам, че от „Ешелон“ изтича информация. Сведенията за увеличаващата се заплаха получих днес от господин Дуайър. Второ, възнамерявахме да конфискуваме предмета и исках да предпазя администрацията ви от негативни последствия.
— Разбирам – кимна президентът. – Кого наехме да свърши работата?
— Корпорацията – отговори Овърхолт.
— Те се погрижиха за завръщането на Далай Лама в Тибет, нали?
— Да, сър.
— Мислех, че вече са се пенсионирали – подхвърли шеговито президентът. – Улучиха финансовата десетка с тази операция. Както и да е, не се съмнявам във възможностите им – и аз на ваше място бих постъпил по същия начин.
— Благодаря ви, сър.
След това думата взе командващият военновъздушните сили.
— Значи положението е, че имаме изпусната сфера от иридий едновременно с липсващо украинско ядрено оръжие. Ако едното отиде при другото, ще възникне страхотен проблем.
Президентът кимна. Това беше положението с две думи. Той помълча замислено.
— Ето какво искам да се направи – каза най-накрая. – Господин Дуайър трябва да намери от тези извънземни фулерени и да започне с експериментите. Трябва да сме наясно дали може да бъде освободен извънземен вирус. Второ, военните и разузнаването трябва да обединят усилията си и да открият метеорита. Трето, господин Овърхолт да продължи да работи с Корпорацията – те са поели от началото, така че не искам да ги изключвам. Ще отпусна цялото финансиране, необходимо, за да им се плати. Четвърто, искам да запазим всичко в тайна – ако прочета нещо за това утре в „Ню Йорк Таймс“, човекът, от когото е изтекла информацията, ще бъде уволнен. Последно, и то е очевидно: трябва колкото се може по-бързо да намерим и украинската атомна бомба, и метеорита, за да не започваме новата година с криза. – Направи пауза и хвърли поглед около масата. – Добре, всички знаете какво трябва да правите. Хващайте се на работа и да приключваме с това.
Залата започна да се изпразва, но президентът направи знак на Овърхолт и Дуайър да останат. Гвардеецът изведе всички, след което затвори вратата и остана на пост отвън.
— Ти Ди, нали?
— Да, сър – отвърна Дуайър.
— Кажи ми лошата новина.
Дуайър погледна към Овърхолт, който кимна.
— Ако има вирус в молекулите, от които е съставен метеоритът – промълви Дуайър. – ядреният взрив може да е най-малкият ни проблем.
— Свържи ме с Кабрило по телефона – нареди президентът на Овърхолт.
≈ 23 ≈
Заседателната зала на борда на „Орегон“ беше пълна.
— На триста и петдесет мили в открито море можем да изпратим хеликоптера – заяви Кабрило. – Ако летим със сто и петдесет километра в час срещу насрещния вятър, ще успеем да пристигнем на Фарьорските острови по едно и също време с тайнствения ни кораб.
— Проблемът е – обади се Ханли, – че не можете да го нападнете само двамата с Адамс. Би било самоубийство.
— Това са гадни копелета – добави Сенг.
Точно в този момент вратата на заседателната зала се отвори и Гюнтер Райнхолд, поостарелият инженер, специалист по двигатели с вътрешно горене, подаде глава.
— Господин председател – каза той, – търсят ви спешно по телефона.
Кабрило кимна, стана от мястото си начело на масата и последва Райнхолд по коридора.
— Кой се обажда? – попита той.
— Президентът, сър – отвърна Райнхолд и поведе Кабрило към командната зала.
Кабрило не каза нищо – нямаше и какво да каже. Щом стигна до командната зала, отвори вратата, запъти се към обезопасения телефон и вдигна слушалката.
— Хуан Кабрило слуша.
— Моля изчакайте обаждането на президента на Съединените американски щати – каза телефонистката.
След една или две секунди се обади носов глас.
— Добър ден, господин Кабрило!
— Добър ден, сър! – поздрави Кабрило.