— Господин Овърхолт е тук при мен, вече ме осведоми накратко. Ще ми кажете ли какво е положението в момента?
Кабрило набързо изясни ситуацията.
— Мога да изпратя самолети в Англия и да поразя кораба с ракета „Харпун“ – заяви президентът, когато Кабрило приключи, – но ядрената бомба пак си остава, нали така?
— Да, сър – съгласи се Кабрило.
— Не можем да приземим транспортни военни самолети на летището на Фарьорските острови – продължи президентът. – Проверих, летището е много малко. Това означава, че единственият ни шанс е да изпратим отряд с хеликоптер, по мое мнение ще ни трябват шест часа, за да подготвим и изпратим хора.
— Ние преценихме, че са ни необходими три и половина до четири часа максимум, сър – отвърна Кабрило.
— Проверих флота – добави президентът. – Нямат съдове в района.
— Господин президент – рече Кабрило, – имаме проследяващо устройство върху метеорита. Докато не бъде съчетан с ядреното устройство, опасността е малка. Ако ни дадете разрешение, смятаме, че можем да проследим метеорита до мястото, където трябва да бъде съединен с ядрената ракета, и да вземем и двете заедно.
— Това е рискована стратегия – изтъкна президентът.
После повика Овърхолт.
— Хуан – обади се Овърхолт, – какви са шансовете екипът ти да може да изпълни задачата?
— Добри – бързо отговори Кабрило, – но има едно неизвестно.
— Какво е то? – поинтересува се президентът.
— Не знаем със сигурност срещу кого сме изправени, хората, у които е метеоритът, са фракция от групировката „Хамади“, мисля, че ще се справим с тях.
Президентът помълча, преди да заговори отново,
— Добре – каза той най-накрая, – смятам да продължим според плана.
— Много добре, сър – отговори Кабрило.
— Сега обаче – продължи президентът – открихме съвсем отделен проблем, що се отнася до метеорита. До мен е учен, който ще обясни по-подробно.
През следващите няколко минути Дуайър представи теорията си.
Кабрило усети как студени тръпки го побиват по гърба. Армагедон беше на една ръка разстояние.
— Това повишава залога, господин президент – каза Кабрило, – но отсрещната страна сигурно не подозира за вероятността от разпространението на вирус. А и ние току-що научихме за това. Иначе се обричат сами на гибел. Единственият разумен сценарий е използването на метеорита за производството на мръсна бомба.
— Съвсем вярно – съгласи се президентът, – но ние сме принудени да измислим сценарий, в който молекулите биват пробити. Трябва да счупят метеорита по някакъв начин, за да стане. Въпреки това заплахата съществува – и последиците могат да са страшни и завинаги.
— Ако Корпорацията беше наета да извърши тази операция – попита Овърхолт, – какво щяхте да предприемете?
— Имаш предвид, ако съществува зъл двойник на Корпорацията и иска да убие колкото се може повече хора? – иронизира го Кабрило. – Ще иска радиоактивността на иридия да засегне колкото се може по-голяма част от населението.
— Значи ще се нуждае от система, която да я разпространи? – предположи президентът.
— Точно така, господин президент – потвърди Кабрило.
— Значи ако накараме британците да затворят въздушното си пространство, заплахата от разпространение по въздушен път ще бъде елиминирана – отбеляза президентът. – И остава да се оправим само с бомбата.
— Ще е необходима засилена охрана на подземните гари и обществените места – добави Кабрило, – в случай че планът им е да посипят радиоактивен прах на обществено място. Може някак да са разглобили ядрената ракета и да са смлели сърцевината й. Вероятно възнамеряват да я смесят с иридия във вид на прах, за да отровят населението.
— Тогава британците ще трябва да следят и пощенския си апарат също така – додаде президентът. – Нещо друго?
Четиримата мъже мълчаха, докато мислеха.
— Да се молим, че ще успеете да вземете метеорита и бомбата едновременно – рече президентът – и ще защитите Англия от гибел. Другите варианти се прекалено ужасяващи и няма да ги мислим.
Разговорът приключи и Кабрило се запъти обратно към заседателната зала.
Нямаше откъде да знае обаче, че Великобритания беше мишената на едната операция, а друга мишена се намираше три часови зони по на изток.
Кабрило отвори вратата и влезе в заседателната зала.
— Току-що разговарях с президента по телефона – съобщи той, докато се отправяше към председателското място. – Имаме пълната подкрепа на Съединените щати зад гърба си.
Групата изчака Кабрило да продължи.