— Има още нещо – заговори той. – Един учен от ЦРУ изложи теория, че може да има следи от газове от далечния космос в молекулите на метеорита. Тези газове може да съдържат в себе си вирус или патоген, койтода се окаже смъртоносен. Независимо от всичко, като се сдобием с метеорита, той трябва да остане непокътнат.
Джулия Хъксли взе думата. Като военен лекар, та беше натоварена да се грижи за безопасността на екипажа.
— Ами излагането на външната част на метеорита? – попита тя. – Ти беше съвсем близо до сферата.
— Ученият каза, че ако вирусът бил отвън, той щял да изгори при навлизането в атмосферата. Проблемът може да възникне, ако метеоритът бъде пробит. Ако молекулите са се подредили по определен начин, може да са оставили джобове, по-големи от самите тях, в които да има газове.
— Колко големи може да са тези джобове? – попита Хъксли.
— Това е само теория – каза Кабрило, – но метеоритът може да представлява куха сфера, точно като шоколадово великденско яйце. Или вътре може да има натрупан газ, както се получава при образуваните по естествен път друзи, където има кристални кухини с различни размери. Никой не знае, докато не бъде намерен и изследван.
— Някаква представа какъв може да бъде вирусът? – продължи с въпросите Хъксли. – Може да успея да приготвя серум.
— Никаква – предпазливо отвърна Кабрило, – но ако е от космоса и бъде изпуснат на Земята, няма да е на добро.
Залата беше толкова тиха, че муха да бръмнеше, щеше да се чуе.
Кабрило погледна към Ханли.
— Адамс е почти готов за тръгване – докладва Ханли – и нашият „Челинджър“ 604 скоро ще пристигне в Абърдийн.
— Къде е Труит?
Ричард Труит-Дик беше вицепрезидент на Корпорацията и отговаряше за операциите.
— На борда на самолета на емира е – отвърна Ханли. – Върна емира безпроблемно в Катар. Наредих на нашия „Гълфстрийм“ в Дубай да отлети за Катар и да го прибере. Вече сигурно са тръгнали и вероятно са някъде над Африка.
— Прати го в Лондон – нареди Кабрило. – Дръж го заедно с гълфстрийма в готовност.
Ханли кимна.
— Искам да продължите с планирането на атаката срещу нашия мистериозен кораб – рече Кабрило. – Ако всичко мине според плана, можем да приключим с тази задача през следващите дванайсет часа. Както обикновено, Ханли поема командването, докато мен ме няма.
Всички от екипажа кимнаха и се върнаха към задачите си, а Кабрило напусна залата и се отправи надолу по коридора към офиса на Холпърт. Почука на вратата.
— Влез – рече Холпърт.
Кабрило отвори вратата и влезе.
— Какво откри?
— Продължавам да търся – отвърна Холпърт. – Проверявам различните корпорации, които управлява в момента.
— Разбери всичко за личния му живот и му направи психопрофил.
— Ще го направя, сър – заяви Холпърт, – но засега този човек изглежда като чистокръвен американец. Има пропуск за Министерство на отбраната, приятел е с няколко сенатори, веднъж дори е бил канен в ранчото на президента.
— И президентът на Северна Корея е ходил там – отбеляза Кабрило.
— Прав сте – съгласи се Холпърт, – но бъдете сигурен, че ако този човек има една лоша гънка, ще я открия.
— Напускам кораба. Докладвай на Ханли.
— Да, сър.
Кабрило се спусна надолу по коридора и после се качи нагоре по стълбите към площадката за излитане.
Джордж Адамс седеше на пилотското кресло на робинсъна, беше облечен в чист пилотски гащеризон, цвят каки. Още не беше запалил двигателя и кабината беше студена. Разтърка ръкавиците си и дописа пътния лист, закачен на подложката.
Натисна прекъсвача на акумулатора, за да провери какво е положението, и вдигна поглед тъкмо когато Кабрило се приближи и отвори вратата откъм страната на пасажера. Кабрило взе торбата с оръжията, резервните дрехи и електрониката, а също и продоволствията и ги сложи отзад. Щом ги прибра на сигурно място, погледна Адамс.
— Имаш ли нужда да ти помогна нещо, Джордж? – попита той.
— Не, шефе – ухили се Адамс, – всичко е готово. Имам прогнозата за времето, план на полета и основните точки от маршрута са вкарани в джипиеса. Качиш ли се и сложиш ли колана, шоуто може да започне.
През всичките години, в които Адамс беше работил за Корпорацията, Кабрило така и не престана да се удивлява на работоспособността на пилота на хеликоптери. Адамс никога не се оплакваше и никога не се вълнуваше.
— Това е, с което разполагаме засега, господин министър-председател – рече президентът.
— Ще вдигна степента на тревога – отвърна премиерът – и ще пусна заглавна статия в пресата, че е заради изпусната предполагаема доставка на рицин. Така терористите ще могат да продължат според плана си.