— Да се надяваме, че скоро ще се справим с всичко това – подхвърли президентът.
— Ще предупредя МИ-5 и МИ-6 да координират усилията си с вашите хора. Но щом метеоритът стигне на британска земя, ще трябва ние да поемем.
— Разбирам – кимна президентът.
— На добър час тогава – пожела министър-председателят.
— И на вас!
Труит погледна през страничния прозорец на гълфстрийма, който се носеше в небето с над седемстотин и петдесет километра в час. Ниско долу брегът на Испания проблясваше под слънчевите лъчи. Стана от мястото си, мина напред и почука на вратата на пилота.
— Влез – каза Чък Гъндърсън-Маляка.
Труит отвори вратата. Гъндърсън пилотираше, а Трейси Пилстън седеше на креслото на втория пилот.
— Как вървят нещата тук? – попита той.
— Ето го резултата – отвърна Пилстън: – Маляка изяде един сандвич с пуйка, цяло пакетче „М&М“ и половин кутийка пушени бадеми. Ще си пазя ръцете от устата му, ако съм на твое място.
— От две неща огладнявам – обади се Гъндърсън. – Летенето е едно от тях, другото го знаете кое е.
— Ловенето на сьомга? – предположи Труит.
— И това – съгласи се Гъндърсън.
— Каране на мотор? – подсказа Пилстън.
— И това – потвърди Гъндърсън.
— Вероятно е по-лесно да се каже от кое не огладняваш – вметна Труит.
— Спането – отвърна Гъндърсън, отпусна се и се престори на заспал.
— От какво се нуждаете, господин Труит? – попита Пилстън, докато Гъндърсън продължаваше да се прави на заспал. Гълфстриймът летеше без пилот.
— Питах се само къде ще кацнем: на „Гатуик“ или на „Хийтроу“.
— Последните заповеди са „Хийтроу“ – отвърна Пилстън.
— Благодаря – кимна Труит и се обърна да си ходи.
— Ще ми направите ли една услуга? – попита Пилстън.
— Разбира се – рече Труит и се завъртя.
— Наредете на Маляка да ми даде да карам, все той дърпа лостовете.
Устата на Гъндърсън едва-едва се отвори:
— На автопилот е.
— Играйте умната, деца – размаха шеговито пръст Труит и се отдалечи.
— Ще ти дам един сникърс, ако ми дадеш да карам – предложи Пилстън.
— Боже, жено – възкликна Гъндърсън, – защо не каза?
≈ 24 ≈
Вятър, примесен със ситен прах, духаше от изток на запад и покриваше с прахоляк всичко по пътя си. Прахолякът за Саудитска Арабия беше толкова присъщ, колкото приливите за океана. Ниските температури като днешните обаче бяха толкова редки, колкото пържоли на хиндуистка сватба.
Сауд ал-Шейх се загледа в ширналия се пред него огромен стадион в Мока.
Саудитска Арабия беше благословена с огромни запаси от нефт, хубави болници и училища и свещеното за исляма място Мека. Желателно беше вярващите мюсюлмани да ходят на поклонение в Мека, така нарочения хадж, поне веднъж в живота си, за да засвидетелстват вярата си. Всяка година хиляди вярващи се събираха обикновено в началото на януари, като повечето от тях отиваха и до близката Медина, където беше погребан пророкът Мохамед.
Напливът на толкова много поклонници за толкова кратък отрязък от време беше логистичен кошмар. Настаняването, храненето, грижата за болните и пострадалите и осигуряването на безопасността на масите беше едновременно затормозяващо и скъпо.
Саудитска Арабия поемаше разходите на чужденците поклонници, както и публичната критика, ако нещо се объркаше.
Сега, когато американските и британските сили бяха окупирали едновременно Ирак и Афганистан, надигащата се омраза към Запада, която завладяваше региона, беше като буре с барут, готово всеки миг да избухне. Тази година сигурността в Мека трябваше да бъде желязна и непоклатима. Фундаменталистите искаха Западът да бъде смазан и заличен от лицето на земята като напаст.
Омразата се отразяваше огледално от западния свят, който след 11 септември и многобройните терористични заплахи и атаки беше загубил търпимостта си към фундаменталистките послания. Ако последваше нова атака, организирана от саудитци, повечето граждани на Съединените щати щяха да одобрят окупирането на богатата на нефт страна. Разграничението в западния свят бе станало по-ясно напоследък. Имаше два вида хора на света – приятели и врагове. Приятелите се възнаграждаваха – враговете трябваше да се унищожат.
Насред цялото това напрежение, омраза, насилие и гняв всичко трябваше да е наред за безопасния и успешен хадж, който трябваше да започне на 10 януари.