Оставаха по-малко от две седмици, за да бъдат направени всички необходими приготовления.
Сауд ал-Шейх прегледа тестето с документи върху подложката си за писане. Имаше още хиляда и една подробности, а времето на поклонението бързо наближаваше. Последният проблем току-що се беше появил – новите молитвени килимчета, които беше поръчал от Англия. Още не бяха довършени, а тъкачната фабрика току-що бе сменила собственика си.
Това, заедно с факта, че Англия не се радваше на одобрението на народа му заради подкрепата й за САЩ при окупирането на Ирак, създаваше неприятности. Ал-Шейх се замисли дали ще бъде разумно да предложи подкуп на фабриката. Щеше да им плати допълнително, за да изпълнят поръчката, и след, това да прекара стоката през брокер в Париж, за да скрие къде е произведена.
Това щеше да реши и двата проблема едновременно.
Доволен от идеята си, отпи глътка чай и посегна към мобилния, за да се обади.
В същия момент гръцкият товарен кораб „Лариса“ бавно навлезе в Ламанша. Капитанът погледна картите си. Беше му наредено да иде в пристанището на остров Шепи, а той никога преди не беше влизал там. Обичайните му пристанища бяха Довър, Портсмут и Феликстоу. Капитанът нямаше как да знае обаче, че британските власти наскоро бяха инсталирали детектори за радиация в обичайните му пристанища. За разлика от тях остров Шепи беше широко отворен като Гранд Каньон. И хората, които го бяха наели, знаеха това.
Капитанът разучи картата, после коригира курса и почеса струпеите по ръката си. „Лариса“ пореше напред и пушекът от стария дизелов двигател излизаше от единствения й комин. Умиращ кораб, пренасящ смъртоносен товар.
≈ 25 ≈
Дуайър погледна надолу към безводната пустиня, докато хеликоптерът „Сикорски“ S-76 прелиташе над северна Аризона. На километри от него вляво видя покритите със сняг планински върхове. Гледката на заснежените планини го изненада. Както повечето хора, които никога не бяха посещавали щата, Дуайър беше останал с впечатлението, че мястото ще представлява безкрайна пустош от пясък и кактуси. Аризона, както излизаше сега, имаше по малко от всичко.
— Колко често вали сняг тук? – попита той пилота по микрофона.
— Тези върхове са близо до Флагстаф – отговори пилотът. – Има достатъчно, за да се карат ски. Най-високият връх е Хемфрис – над четири хиляди метра.
— Не го очаквах – призна си Дуайър.
— Повечето хора – рече пилотът – казват същото.
Пилотът беше малко сдържан, откакто се запозна с Дуайър преди два часа във Финикс. Дуайър не го винеше – беше сигурен, че началниците на местната служба за сигурност не му бяха казали нищо за ранга на пътни или за целта на пътуването му. Повечето хора предпочитаха да имат поне бегла представа за мисията си.
— Летим към кратера, за да взема няколко скални проби – уведоми го Дуайър, – трябва да бъдат изследвани лабораторно.
— Само това? – попита пилотът, видимо успокоен.
— Да – потвърди Дуайър.
— Хубаво, няма да повярвате какви задачи ми възлагаха напоследък. Понякога направо мразех да идвам на работа.
— Сигурно.
— Неведнъж съм свършвал смяната си под душа за химическа детоксикация – сподели пилотът, – а това няма нищо общо с представата ми за приятен работен ден.
— Днешното ще е лесна работа – увери го Дуайър.
Новината развърза езика на пилота и през останалата част от полета той постоянно осведомяваше Дуайър за местата, над които прелитаха. След двайсет минути посочи през предното стъкло.
— Ето го.
Метеоритният кратер беше оставил огромен белег върху прашната територия. Когато човек видеше гледката от въздуха, не беше никак трудно да си представи каква сила е била нужна, за да проникне толкова дълбоко в земната кора. Все едно някои великан беше взел голям чук и го беше стоварил върху Земята. Облаците прах след удара сигурно са се виждали месеци. Краят на кратера, който приличаше на огромен кръгъл пай, се появи отпред.
— Коя страна, сър? – попита пилотът.
Дуайър огледа земята.
— Там – посочи той, – близо до онзи бял пикап.
Пилотът намали скоростта, започна да кръжи и плавно се приземи.
— Наредено ми беше да остана на борда – рече пилотът – и да следя съобщенията по радиото.
След като пилотът приключи с процедурата по загасянето и витлото на ротора спря да се върти, Дуайър слезе и се запъти към мъжа с каубойски шипка и ботуши, който чакаше отстрани. Мъжът протегна ръка и Дуайър я стисна.