Остана там да чака самолета, който беше само на няколко километра разстояние.
Адамс напълни догоре и двата резервоара и провери контролния списък. Когато приключи, отбеляза всичко в дневника. Хеликоптерът се беше движил добре по време на полета от „Орегон“, така че нямаше много за писане – само продължителност на полета, атмосферни условия и забележка за лека вибрация. Адамс тъкмо приключваше, когато Кабрило пристигна с малка, взета под наем кола. Спря и свали стъклото.
— Хей, шефе – пошегува се Адамс, – половин кола ли взе?
— Нарича се „Смарт“ – отвърна Кабрило, без да обръща внимание на шегата. – Само това имаха – или нея, или пеша. Взимай бинокъла и локатора и се качвай.
Изпод седалката на хеликоптера Адамс извади бинокъла и металната кутия, която улавяше сигналите от бръмбарите, поръсени върху сферата. После се запъти към миниколата и се качи на мястото до шофьора. Биноклите отидоха на пода. Металната кутия сложи в скута си. Щом Кабрило тръгна, Адамс започна да търси сигнала от бръмбарите
— Кутията казва, че обектът е много близо – съобщи Адамс.
Кабрило превали хълма близо до летището – пристанището беше точно под него.
В другото платно се приближи червен ван и шофьорът им присветна с фарове. Кабрило се сети, че кара в дясното платно на пътя по американски, и рязко зави към отсрещното.
— Шефе – рече Адамс, – точно тук е.
Кабрило вдигна поглед, докато минаваше ванът – шофьорът приятелски им размаха пръст за лошото каране, след което продължи в посока към летището. Кабрило погледна надолу от хълма към големия кораб, който точно пристигаше на дока.
— Ето – рече той и посочи към него. – Това трябва да е корабът.
Плавателният съд имаше очертанията на частна яхта, но беше черен като стелт. Кабрило спокойно можеше да види как екипажът стои в готовност с въжетата, докато капитанът придвижва кораба до кея с буталата.
— Сигналът отслабва – съобщи Адамс.
Кабрило отби встрани от пътя и огледа яхтата с бинокъла, докато я връзваха. От страната към него имаше стълба, която водеше от задната палуба почти до ватерлинията. Тогава го озари прозрение.
Извади мобилния си телефон и набра „Орегон“.
Покри с ръка слушалката, докато Ханли вдигне и се обърна към Адамс.
— Направили са размяната в морето – бързо рече той. – Ще те върна обратно при хеликоптера и после ще проследя сигнала. Обади се във Вашингтон и ги помоли да накарат датските власти да задържат кораба, който току-що пристигна.
След като даде разпореждания на Ханли, Кабрило изключи телефона, завъртя волана докрай и натисна на газта. Колата изрева, направи обратен завой и Кабрило се отправи в обратна посока. Влезе в района летището и спря до робинсъна. Адамс бързо слезе, като остави локатора върху седалката до шофьора.
– Издигни се, Джордж – извика Кабрило. – Ще ти се обадя.
После отново настъпя газта и последва сигнала.
Джеймс Бенет се беше научил да лети в американската армия, но никога не беше управлявал хеликоптер. Чинът му беше пилот на самолет с неподвижни крила. Понеже американските военновъздушни сили пазеха щателно територията си, той бе един от малкото пилоти в армията с този чин. Малкото самолети с неподвижни крила, които притежаваше армията, се използваха за наблюдение и набелязване на цели, а дузината корпоративни самолети превозваха генералите.
Бенет бе пилотирал самолети „Чесна“ по време на службата си в армията, така че моделът „Чесна“ 206 на който летеше сега, за него бе песен. Бенет насочи носения стар самолет със сто и петдесет километра в час на север. Забави, за да влезе в очертанията и погледна през страничния прозорец към пистата. Тя беше къса и свършваше до скалист хълм, но нямаше проблем.
Бенет се беше приземявал върху разчистени участъци джунглата, малки парчета земя по билата на планините в Югоизточна Азия и веднъж в полето на един фермер у дома в Арканзас, когато двигателят му отказа.
В сравнение с това летището на Фарьорските острови беше нищо работа.
Бенет довърши кръга и се приготви за кацане. Спускайки се по лекия вятър, изправи чесната в последната секунда. Самолетът се приземи само с леко изскърцване на гумите. Бенет намали скоростта и превърна самолета в бързо такси, като погледна към указанията, които бяха написани на лист хартия и закачени на подложката му за писане.