Выбрать главу

Остана там да чака самолета, който беше само на няколко километра разстояние.

Адамс напълни догоре и двата резервоара и провери контролния списък. Когато приключи, отбеляза всич­ко в дневника. Хеликоптерът се беше движил добре по време на полета от „Орегон“, така че нямаше много за писане – само продължителност на полета, атмосфер­ни условия и забележка за лека вибрация. Адамс тък­мо приключваше, когато Кабрило пристигна с малка, взета под наем кола. Спря и свали стъклото.

— Хей, шефе – пошегува се Адамс, – половин кола ли взе?

— Нарича се „Смарт“ – отвърна Кабрило, без да обръ­ща внимание на шегата. – Само това имаха – или нея, или пеша. Взимай бинокъла и локатора и се качвай.

Изпод седалката на хеликоптера Адамс извади би­нокъла и металната кутия, която улавяше сигнали­те от бръмбарите, поръсени върху сферата. После се запъти към миниколата и се качи на мястото до шо­фьора. Биноклите отидоха на пода. Металната кутия сложи в скута си. Щом Кабрило тръгна, Адамс за­почна да търси сигнала от бръмбарите

— Кутията казва, че обектът е много близо – съоб­щи Адамс.

Кабрило превали хълма близо до летището – прис­танището беше точно под него.

В другото платно се приближи червен ван и шофьо­рът им присветна с фарове. Кабрило се сети, че кара в дясното платно на пътя по американски, и рязко за­ви към отсрещното.

— Шефе – рече Адамс, – точно тук е.

Кабрило вдигна поглед, докато минаваше ванът – шофьорът приятелски им размаха пръст за лошото каране, след което продължи в посока към летище­то. Кабрило погледна надолу от хълма към големия кораб, който точно пристигаше на дока.

— Ето – рече той и посочи към него. – Това трябва да е корабът.

Плавателният съд имаше очертанията на частна яхта, но беше черен като стелт. Кабрило спокойно мо­жеше да види как екипажът стои в готовност с въжетата, докато капитанът придвижва кораба до кея с буталата.

— Сигналът отслабва – съобщи Адамс.

Кабрило отби встрани от пътя и огледа яхтата с бинокъла, докато я връзваха. От страната към него имаше стълба, която водеше от задната палуба почти до ватерлинията. Тогава го озари прозрение.

Извади мобилния си телефон и набра „Орегон“.

Покри с ръка слушалката, докато Ханли вдигне и се обърна към Адамс.

— Направили са размяната в морето – бързо рече той. – Ще те върна обратно при хеликоптера и после ще проследя сигнала. Обади се във Вашингтон и ги помоли да накарат датските власти да задържат кораба, който току-що пристигна.

След като даде разпореждания на Ханли, Кабрило изключи телефона, завъртя волана докрай и натисна на газта. Колата изрева, направи обратен завой и Кабрило се отправи в обратна посока. Влезе в района летището и спря до робинсъна. Адамс бързо слезе, като остави локатора върху седалката до шофьора.

– Издигни се, Джордж – извика Кабрило. – Ще ти се обадя.

После отново настъпя газта и последва сигнала.

Джеймс Бенет се беше научил да лети в американската армия, но никога не беше управлявал хеликоптер. Чинът му беше пилот на самолет с неподвижни крила. Понеже американските военновъздушни сили пазеха щателно територията си, той бе един от малкото пилоти в армията с този чин. Малкото самолети с неподвижни крила, които притежаваше армията, се използваха за наблюдение и набелязване на цели, а дузината корпоративни самолети превозваха генералите.

Бенет бе пилотирал самолети „Чесна“ по време на службата си в армията, така че моделът „Чесна“ 206 на който летеше сега, за него бе песен. Бенет насочи носения стар самолет със сто и петдесет километра в час на север. Забави, за да влезе в очертанията и погледна през страничния прозорец към пистата. Тя беше къса и свършваше до скалист хълм, но нямаше проблем.

Бенет се беше приземявал върху разчистени участъци джунглата, малки парчета земя по билата на плани­ните в Югоизточна Азия и веднъж в полето на един фермер у дома в Арканзас, когато двигателят му отказа.

В сравнение с това летището на Фарьорските ост­рови беше нищо работа.

Бенет довърши кръга и се приготви за кацане. Спус­кайки се по лекия вятър, изправи чесната в послед­ната секунда. Самолетът се приземи само с леко изскърцване на гумите. Бенет намали скоростта и пре­върна самолета в бързо такси, като погледна към указанията, които бяха написани на лист хартия и закачени на подложката му за писане.