После намали още и зави по един страничен път към карго терминала.
В смарта Кабрило държеше крака си на пода. Карането на малкото возило приличаше на управляването на количка на картинг след кана кафе и половин пакет понички. Колата се тресеше по паважа и се кандилкаше ту на едната, ту на другата страна. Кабрило се носеше покрай редицата хангари и внимателно следеше локатора. Една чесна току-що беше напуснала пистата и се движеше успоредно с него. Кабрило погледна опашката на самолета, после спря и отби колата, за да провери локатора.
Адамс вдигна вертолета във въздуха три минути след като Кабрило го свали от колата. Дори не се бяха задържали достатъчно дълго на земята, та двигателя да изстине. Прелетя отстрани на летището, уведоми кулата, че си пробва уредите, и започна да прави мързеливи кръгчета във въздуха. Единственият самолет, който се виждаше, бе току-що кацналата чесна. Видя я как забави и спря пред един хангар. После видя как Кабрило се приближи с колата.
Един униформен служител се приближи до чесната и взе да се надвиква с шума от работещите двигатели:
— За частите на нефтената платформа ли идвате?
Бенет извика на свой ред:
— Да.
Служителят кимна и се затича обратно към отворената врата на хангара. Миг по-късно се върна с един сандък. Заобиколи хангара, постави сандъка на земята и извика през прозореца на пилота.
— Отпред или отзад?
— На предната седалка – изкрещя Бенет.
Служителят вдигна сандъка и заобиколи чесната отзад.
Кабрило отново погледна към уреда. Стрелката се беше отклонила максимално, стоеше на линията, отбелязана с десет. Вдигна поглед от уреда и погледна през предното стъкло точно когато служителя тръгна да заобикаля задницата на самолета със сандъка. Същият сандък, който Кабрило беше видял за частица от секундата в Гренландия.
Натисна газта точно когато служителят постави сандъка в самолета и затвори вратата.
Чесната започна да се отдалечава. Самолетът се засили и тъкмо се канеше да завие по пистата, когато Кабрило достигна максимална скорост. Управляваше колата с колене, а през това време бръкна в кобура, който висеше под мишницата му. С дясната си ръка извади 12-милиметровия „Смит енд Уесън“. С лявата си ръка свали надолу стъклото на прозореца.
Излизайки от страничния път, Бенет зави, за да тръгне по пистата. Хвърли поглед назад и забеляза смарта, който се носеше зад него. За миг си помисли, че може служителят да го гони да спре поради някаква причина. После видя как една ръка с никелиран револвер се подаде от прозореца.
Бенет дръпна лоста и се понесе по пистата. Имаше разрешение за излитане, затова ускори чесната до безопасна ротационна скорост. Преследването щеше да е ожесточено.
Кабрило последва чесната на пистата и се понесе след нея. Самолетът бързо набираше скорост и беше ясно, че пилотът не възнамерява да спре. Щом колата достигна осемдесет километра в час, Кабрило включи на автоматик и се провря през прозореца, докато не седна на перваза.
Прицелвайки се внимателно, започва да стреля по самолета.
Бенет чу и усети как куршумът удари подпората на лявото крило. Това беше последвано от гърмежи от нови изстрели. Когато стигна скоростта за излитане, той завъртя, като дръпна назад лоста. След като се вдигна във въздуха, изчака да набере сто метра височина, преди да погледне назад.
Електрическата кола беше спряла на края на пистата.
И мъжът, който я караше, тичаше към един хеликоптер, който току-що се беше приземил. Бенет натисна лоста докрай, докато Кабрило се качваше до пилота в хеликоптера.
— Мислиш ли, че можеш да го хванеш? – извика на Адамс, докато се вдигаха.
— Може и да мога – каза Адамс.
≈ 26 ≈
Малко пó на юг от Фарьорските острови облачен слой се простираше почти до морето. Предният край на бурята се носеше от юг на север и облаците бяха обсипвали британските острови с дъжд и сняг през последните два дни. Щом вертолетът навлезе във водовъртежа, Адамс и Кабрило все едно се озоваха в лабиринт.
В един миг пред тях се простираше чисто небе, в следващия потъваха в поредния тъмен облак и губеха от поглед чесната и океана под тях. Вятърът блъскаше хеликоптера, променяйки посоката и скоростта като шайба на маса за въздушен хокей. Брегът на Шотландия беше само триста и петдесет километра пó на юг. Инвърнес, първият град, в който можеха да презаредят, на още седемдесет.
С двата пълни резервоара Адамс и Кабрило можеха да стигнат до сушата – но само ако насрещните ветрове им съдействаха. Обсегът на хеликоптера беше максимум шестсотин километра без презареждане. Чесната можеше да прелети малко над хиляда и двеста. Бенет не беше презаредил на Фарьорските острови – щом видя, че Кабрило го преследва, излетя колкото се можеше по-бързо, – така че сега двете машини имаха равни възможности.