— Накъде? – попита мъжът с глас, който звучеше като този на Шон Конъри, но имаше и сухата кашлица на пушач.
— „Дриймуърлд“ – отвърна Труит.
Шофьорът включи на скорост и се отдалечи от летището.
— Друг път отсядали ли сте в „Дриймуърлд“? – попита таксиджията, докато наближаваха прословутия булевард „Стрип”.
— Не – каза Труит.
— Високотехнологичен рай – изтъкна мъжът, – всичко е създадено от човека.
Шофьорът забави и се нареди на опашката с таксита и лични автомобили, които чакаха да спрат пред входа.
— Не изпускайте гръмотевичната буря в задната част довечера – препоръча той, обръщайки се настрани, за да погледне Труит. – Шоуто е на всеки кръгъл час.
Колоната се придвижи напред и шофьорът подкара таксито по алеята, която водеше към хотела. На няколко метра от улицата мина през портал с пластмасови ленти, висящи до земята, които напомниха на Труит входовете на хладилните складове за хранителни продукти.
Озоваха се насред тропическа гора. Над главите им надвисваше джунгла и прозорците на таксито започнаха да се запотяват отвътре от жегата. Шофьорът зави пред главния вход и спря.
— Когато излизате – предупреди той, – пазете се от птиците. Един клиент миналата седмица твърдеше, че са го нападнали и кълвали.
Труит кимна и плати на шофьора. После излезе, отвори задната врата и си взе чантата. Затвори вратата и махна на шофьора, че е свободен. Обърна се и видя как пиколото гони с метлата дебела черна змия от вратите на централния вход. Погледна към клоните над главата си. Не се виждаше слънчева светлина и чуруликането на птиците изпълваше пространството.
Вдигна си чантата и се запъти към пиколото.
— Добре дошли в „Дриймуърлд“ – приветства го служителят. – Ще отседнете ли?
— Да – кимна Труит и подаде фалшива шофьорска книжка от Делауеър и кредитна карта с фалшива самоличност.
Пиколото прокара и двете през едно устройство, взе лепящата се лента с баркод, който устройството разпечата, и я сложи върху чантата на Труит.
— Ще изпратим багажа в стаята ви по нашата конвейерна система – услужливо рече той. – Стаята ще бъде готова и чантата ще ви чака там… – млъкна, за да погледне компютърния екран – след десет минути. На регистратурата можете да си уредите кредит за казиното или ако имате нужда от нещо друго. Приятно прекарване в „Дриймуърлд“!
Труит даде на пиколото една десетачка, взе картата ключ за вратата и се запъти към входа. Двойната стъклена врата се отвори автоматично и гледката го стъписа. Сякаш природата беше вкарана на закрито.
Досами вратата имаше изкуствено създадена бавна река, а гостите на хотела плаваха в малки лодки. В далечината отляво Труит можа да различи фигурите, които се катереха по изкуствен алпийски връх.
Видя как се изсипа сняг, само за да бъде погълнат от отвор в основата. Труит удивено поклати глава.
Продължи нататък, докато не стигна до бюрото на „Информация“
— Накъде е най-близкият бар? – попита той служителя.
Служителят посочи в далечината.
— Веднага след Стоунхендж, вдясно, сър.
Труит премина през един купол и през точно копие на Стоунхендж. Изкуственото слънце наподобяваше лятното слънцестоене и сенките образуваха ръка, която сочеше към центъра. След като откри вратата към бара – построен от дебели дървени талпи със сламен покрив отгоре, – Труит я отвори и влезе в оскъдно осветения салон.
Барът приличаше досущ на стара английска странноприемница. Труит се запъти към едно високо столче, направено от дърво, кожа и бивни на глиган, седна и огледа самия бар. Беше от масивно дърво и сигурно тежеше колкото един товарен камион.
На бара нямаше никой друг, освен Труит и барманката изникна отстрани.
— Грог или медовина, господарю – попита тя.
Труит се замисли за миг
— Медовина май – реши той накрая.
— Добър избор – усмихна се барманката, – малко рано е за грог.
— И аз така мисля – рече Труит, докато барманката взимаше чашата, за да я напълни от дървената бъчва зад бара.
Жената беше облечена в костюм на прислужница. Гърдите и се изливаха от горната част на корсета. Сложи чашата пред Труит, направи лек поклон и отиде в другия край на бара. Труит сръбна от питието си и останав тъмното да размишлява за мъжа, който беше създал тази направена от човешка ръка страна на чудесата.