И как да проникне в кабинета на този мъж и да го претърси.
— Колко ви дължа? – попита Труит барманката.
— Мога да впиша сметката на картата на стаята ви – предложи жената.
— Ще платя в брой.
— Сутрешен специалитет – рече тя, – един долар.
Труит остави няколко по един на бара, след което прекоси затъмненото помещение и излезе.
Зави наляво след Стоунхендж и влезе в огромен атриум. В далечината седалков лифт водеше към ски писта, върхът й беше скрит в облаците. Прекоси полите на планината, където хора в скиорски екипи чакаха да се качат на лифта, и видя как неколцина скиори се спускат по хълма, а изкуственият сняг хвърчи настрани като истински. Продължи нататък и стигна до информационна будка.
— Имате ли карта на хотела? – попита Труит служителя.
Мъжът се усмихна, извади една карта изпод тезгяха и отбеляза местоположението им с маркер. Труит му подаде картата за стаята си.
— Как да открия стаята си? – попита той.
Служителят прокара картата през скенера и погледна информацията на екрана. Взе отново маркера и написа указанията в полето.
— Поемате по Реката на сънищата към Каньона на совите и слизате от кораба на минна шахта седемдесет. След това взимате четирийсет и първи асансьор и се качвате на етажа си.
— Звучи съвсем лесно – подхвърли Труит и пъхна картата за стаята си обратно в джоба.
— Насам сър – подкани мъжът и му направя знак.
На трийсетина метра след информационната будка покрай реката вървеше железопътна линия, която водеше към пристанището. Там цяла върволица от канута чакаше пътници. Завързани за едно въже като на въртележка, те обикаляха хотела по река без начало и край. Труит се качи в първото и погледна командното табло. Вкара шахта седемнайсет с помощта клавиатурата, облегна се назад и изчака секунда, докато кануто се отдели от стоянката. Понесе се през изкуствения каньон с отвесни скали отстрани.
Щом кануто автоматично спря на неговата спирка, Труит слезе и се запъти към стената с асансьори. Откри четирийсет и първи, качи се с него до етажа си, слезе и се отправи по дългия коридор към стаята си. Отключи вратата с помощта на картата ключ.
Стаята беше обзаведена в стил град на златотърсачи. Стените бяха облицовани с износени дървени дъски, тук-таме имаше по някоя изгладена ламарина за акцент. До стената беше подпряна хлътнала полица със стари книги и романи. От другата страна имаше стара стойка и на нея бяха подредени фалшиви пушки „Уинчестър“. Леглото бе направено от ковано желязо, покрито с уж някогашен юрган, съшит от различни парченца. Все едно върнаха Труит обратно във времето.
Отиде до прозореца, дръпна завесите и погледна надолу към Лас Вегас, за да се убеди, че светът навън си е все още същият. После ги затвори отново и влезе в банята. Макар че беше направена да изглежда стара, в нея имаше модерен парен душ и солариум. Наплиска лицето си с вода, избърса се и се върна обратно в стаята, за да телефонира на Ханли.
— Хикман може да планира голяма операция – заяви Труит, щом Ханли вдигна, – това е сигурно. Няма да повярваш какво представлява това място – като тематичен парк с игрални автомати.
— Холпърт търси още информация за него – съобщи Ханли, – но той явно е потаен човек. Имаш ли план как да претърсиш кабинета му?
— Не още, но мисля по въпроса.
— Бъди внимателен – предупреди го Ханли. – Хикман е много могъщ, не искаме проблеми, ако се окаже, че не е замесен.
— Ще вляза и ще изляза колкото се може по-безшумно – увери го Труит.
Късмет, господин Фелпс – пожела Ханли.
Труит започна да си тананика мелодията от „Мисията невъзможна“, след като приключи разговора.
Труит седна на писалището в стаята си и разучи картата на хотела и строителните планове, които Ханли бе изпратил по факса до гълфстрийма, преди да кацват. После си взе душ, преоблече се и излезе от стаята. Слезе с асансьора до долу, качи се на едно кану и преплава до главния вход. Излезе навън и махна на едно такси.
След като обясни на шофьора къде отива, се облегна назад и зачака.
След няколко минути таксито спря пред най-високия хотел в Лас Вегас. Труит плати и слезе. Влезе във фоайето, купи си билет и се качи с високоскоростния асансьор до площадката за наблюдение на покрива на хотела. Целият Лас Вегас се простираше в краката му.
Труит се порадва на гледката няколко минути, после се приближи до един от биноклите и пусна две монети. Докато повечето туристи въртяха мощните бинокли на всички страни, той държеше своя насочи само към едно място.