След като приключи с разузнаването, Труит слезе долу с асансьора, нае ново такси и се върна в „Дриймуърлд“. Още беше рано, така че се качи в стаята си и поспа. Събуди се малко след полунощ. Свари си кафе, като използва каната в банята, и го изпи полека, за да му помогне да се разсъни. После се обръсна, взе отново душ и се върна в стаята.
Бръкна в сака си, извади черна тениска и черни джинси и се облече. Измъкна чифт черпи обувки с гумени подметки и ги обу на краката си. После си събра багажа и се обади на пиколото да го свали на главния вход. На Гъндърсън му беше наредено да прибере багажа след десет минути. Преди да напусне стаята, извади странно подплатено яке от сака и го метна на раменете си. Отиде с лодката до фоайето и влезе в казиното.
Групи туристи с кървясали от безсъние очи запълваха повече от местата по масите и пред игралните автомати. Дори толкова късно през нощта казиното печелеше пари.
Молът беше рог на изобилието на прекомерната консумация. Покрай калдъръмената пътека се намираха близо седемдесет и пет маркови магазини и бутици. Заедно с двайсетината дизайнерски магазина за дрехи имаше магазини за обувки, за куфари и чанти, бижутерии, ресторанти и книжарница. Труит трябваше да убие още време, така че влезе в книжарницата и прелисти най-новия роман на Стивън Гудуин. Гудуин, млад автор от Аризона, в последните няколко месеца оглавяваше класациите. Труит не можеше да носи книга сега, но си отбеляза наум да си я купи на тръгване от Лас Вегас. След книжарницата влезе в един ресторант и си поръча ребърца на скара и чай с лед. Щом привърши, реши, че е време.
Апартаментът на Хикман на върха на „Дриймуърлд“ беше ограден с тераси и от четирите страни. Плъзгащи се стени даваха излаз към терасите, на които растеше гора от внимателно подкастрени дървета в саксии. Островръхият купол на луксозното жилище имаше формата на пирамида, медният покрив беше още нов и лъскав. Малки лампи осветяваха дърветата и купола.
Докато се качваше с асансьора до предпоследния етаж, Труит си спомни плановете на сградата. На излизане от асансьора надникна в коридора, за да се увери, че е празен. После отиде до дъното му и намери бяла метална стълба, завинтена за стената. Качи се по нея до врата, заключена с катинар. Труит извади малка пластмасова втулка от един от джобовете на якето си, пъхна тънкия край в ключалката и завъртя малката дръжка отгоре.
Дръжката отдели катализатор, който накара пластмасата да се втвърди в ключалката. След няколко секунди катинарът се отвори. Труит го махна от скобите, отвори вратата нагоре към тясното пространство и се покатери.
На плановете мястото беше обозначено като коридор за сервизен достъп. Беше пълно с електропроводи, водопроводи и комуникационни кабели. Труит отново затвори вратата и включи фенерчето си. Бавно се провря надолу по коридора към мястото, където според плановете имаше друга врата, която водеше към покрива.
Докато наблюдаваше покрива от другия хотел, Труит беше забелязал, че една от плъзгалите се врати е леко отворена. Отворената врата беше най-добрата му възможност да влезе в апартамента незабелязано. Когато стигна до вратата под покрива, Труит използва още една пластмасова втулка, за да отвори ключалката, после внимателно я открехна и погледна навън.
Нямаше аларма, не беше открил никакви признаци за охранителна система.
Приклекнал, за да не го видят, Труит се измъкне на балкона на покрива, затвори вратата и пропълзя към все още открехнатата плъзгаща се врата. Бутна я леко и надникна вътре. Не се виждаше никой – и той предпазливо влезе.
Озова се в огромната просторна всекидневна на апартамента. Около каменна камина имаше огромен полукръгъл диван. От едната страна, осветена само от лампата над фурната, се намираше кухнята с вградени уреди. От другата страна имаше огромен бар с напитки и кранове за бира, монтирани в стената. Помещението беше осветено от незабележими лампи тънеше в полумрак. Кънтри музика звучеше от невидими високоговорители.
Труит се прокрадна по коридора натам, накъдето според плановете се намираше кабинетът на Хикман.
≈ 28 ≈
„Лариса“ бавно влезе в пристанището на остров Шепи и бе завързана за един от доковете. Капитанът взе фалшивите си документи и се запъти нагоре по хълма към бараката на митницата. Един мъж тъкмо заключваше вратата за през нощта.
— Трябва ми печат за пристигане – рече капитанът и му показа документите.