— О – настоя Маки, – мисля, че ще имаш нужда от едно.
Дръпва покривалото от трупа на Костас и посочи червените рани по ръцете му.
— Знаеш ли какво е това? – попита.
— Нямам представа – сви рамене инспекторът.
— Това са радиационни изгаряния – обясни Маки, извади кутийка с енфие и смръкна една щипка. – Е, Чарлс, доволен ли си, че те събудих?
≈ 29 ≈
Адамс зърна чесната, махна на Кабрило и посочи към движещата се карта върху навигационната система.
— След няколко минути ще пресече сушата – докладва Адамс в микрофона на слушалките си.
— Да се надяваме, че Кралските военновъздушни сили ще са там да го посрещнат. И най-накрая ще можем да приключим с всичко това. Как е горивото?
Адамс посочи към датчика. Насрещните ветрове си бяха казали думата и стрелката беше малко над нулата.
— Остана малко от резервното гориво, шефе, но ще ни стигне до сушата. След това обаче не знам.
— Ще кацнем и ще презаредим – рече Кабрило уверено – веднага щом Ханли ни уведоми, че изтребителите са го прехванали.
Но в момента Ханли се бореше с купища бумащина на два континента.
— Какво, по дяволите, значи, че няма изтребители? – попита той Овърхолт.
— Британците могат да изпратят самолет най-рано след десет минути – уведоми го Овърхолт – от Мейденхол, което се намира по на юг. В момента не разполагат с нищо в Шотландия. Още по-лошото е, че не им достигат сили, както и на нас – повечето от изтребителите са изпратени да ни помагат в Ирак и Африка.
— САЩ има ли самолетоносач в района – попита Ханли.
— Не – обясни Овърхолт – единствения плавателен съд, с който разполагаме наблизо, е фрегата с крилати ракети, на която е наредено да залови яхтата от Фарьорските острови.
— Господин Овърхолт – настоя Ханли – имаме проблем. Вашият приятел Хуан вероятно движи на изпарения, ако не му помогнем, отново ще изпуснем метеорита. Ние тук си вършим работата, но се нуждаем от подкрепление.
— Разбирам – рече Овърхолт, – ще видя какво мога да направя и ще се обадя отново.
Телефонът изключи и Ханли погледна към картата в командната зала. Светещият сигнал от чесната върху радара току-що бе минал на сушата. Набра един номер.
— Да, сър – отвърна пилотът на „Челинджър“ 604 който се намираше в Абърдийн. – Пускаме турбините на всеки половин час, за да са топли. Можем да летим, щом получим разрешение.
— Мишената току-що стигна до сушата при нос Рат – съобщи Ханли, – така че първо тръгнете на изток, след това завийте на север. Изглежда, че следва курс към Глазгоу.
— Какво да правим, когато го настигнем?
— Само го следвайте – заръча Ханли докато дойдат британските изтребители.
Докато Ханли и пилотът разговаряха, вторият пилот получи разрешение за излитане. Даде знак на първия.
— Току-що получихме разрешение – уведоми той Ханли – има ли нещо друго.
— Огледайте се за председателя ни. Той е на борда на робинсъна и му свършва горивото.
— Разбрано сър – отвърна пилотът натисна ръчката на дросела и се насочи към пистата за излитане.
Предното стъкло се покри с пръски, когато пилотът се насочи към главната писта. Ако се съдеше по вида на облаците, които идваха от север, щеше да става още по-лошо. Застана на пистата и направи поседна проверка преди излитане.
После дръпна ръчката на дросела докрай и се понесе напред.
Джеймс Бенет поглеждаше тревожно към датчика за горивото. Нямаше да му стигне до Глазгоу, затова леко промени първоначалния си курс. Планът на Бенет беше да остане над сушата, в случай че му се наложи да кацне аварийно, затова реши новият му курс да бъде на юг към Инвърнес, и после почти право на изток към Абърдийн. Щеше да извади късмет, ако стигнеше до шотландското пристанище. Но Бенет не беше късметлия.
В този миг телефонът иззвъня.
— Имаме проблем – каза гласът. – Току-що засякохме съобщение на британците, пускат два изтребителя да те прехванат. След може би петнайсет минути, ще стигнат до теб.
Бенет си погледна часовника.
— Това е лошо – бързо отвърна той. – Наложи се да променя курса заради недостиг на гориво. Вече не мога да стигна до Глазгоу, както бяхме планирали. Най-много да стигна до Абърдийн – и не мога да го направя преди изтребителите.
— Дори и да беше успял да презаредиш на Фарьорските острови – продължи гласът, – оказва се, че нямаше да можеш да стигнеш до Глазгоу заради британските изтребители, които се насочват към теб. Какво стана с хеликоптера? Мислиш ли, че още те преследва?