Целта на врага беше да премахне отряда от раз – и за малко щяха да я постигнат.
Хънт се беше прислонил зад няколко големи скали. Куршуми рикошираха от камънаците отстрани, отломки хвърчаха из въздуха и улучваха мъжете му. Нямаше къде да се скрият, накъде да напреднат, а отстъплението му беше прерязано от скално свлачище.
— Радио – провикна се Хънт.
Половината му отряд беше на двайсетина метра напред, една четвърт от хората бяха още по-напред и вляво. За щастие радистът беше останал близо до лейтенанта. Мъжът пропълзя по гръб към Хънт, за да запази радиото. Заради усилията го раниха в капачката, когато един куршум улучи вдигнатото му коляно, докато се плъзгаше. Хънт успя да го извлече.
— Автенсио – извика Хънт на мъжа, който се намираше на няколко метра от него, – погрижи се за раната на Ласитър.
Антенсио притича и се залови да реже панталоните на радиста. Видя, че раната не е много дълбока и започна да я превързва, докато Хънт включваше радиото и нагласяваше скалата.
— Ще се оправиш, Ласитър – окуражи той радиста. – Ще повикам бързо помощ. И ще те евакуираме.
Върху лицето на войника беше изписан страх. За повечето от тях, както и за Хънт, това бе бойно кръщение. Като техен командир той трябваше да поеме контрола и да състави план.
— Тук отряд три – извика Хънт в микрофона, – нуждаем се от подкрепление, координати три-нула-едно-осем. Подложени сме на силен обстрел.
— Отряд три – отвърна незабавно гласът, – докладвай положението.
— Приклещени сме – отговори Хънт. – Превъзхождат ни. Положението е критично.
Погледна нагоре, докато говореше. Десетина брадати мъже в развяващи се роби се спускаха надолу по хълма.
— Стреляйте нагоре, момчета – изкрещя той на предната половина на отряда си. След секунда се изсипа дъжд от куршуми.
— Отряд три, имаме един АС-130 на две минути, тръгва към вас. Четири хеликоптера – два товарни и два бойни – ще излетят след три. Ще им трябват още десет минути, за да стигнат до местоположението ви.
Хънт чуваше воя на огромната задвижвана от перки бойна машина, която се издигаше от каньона на мили разстояние под тях. Надникна иззад скалите и видя как осем от враговете им продължават да се спускат надолу по склона. Изправи се и изстреля противотанкова граната. Свистене, после гърмеж, когато главата се стрелна във въздуха и избухна. Последва я автоматичен откос.
— Отряд три, потвърди.
— Отряд три потвърждава – извика Хънт в микрофона.
На мястото на осмината сега бяха останали само четирима. Намираха се на двайсетина метра от предния отряд. Хънт извади щика си и го зави отпред. Предният отряд изглеждаше като парализиран. Млади бяха, неопитни и щяха да ги прегазят. Граната падна близо до канарата и избухна. Върху тях се посипаха парчета скали и прахоляк. По-нагоре от планината започна да се спуска нова група бунтовници. Хънт се изправи и откри огън. Пробяга двайсетте метра напред до мъжете си и застана начело срещу приближаващия се враг.
Три е магическо число, толкова Хънт простреля в корема. Последният прониза с щика си, понеже пълнителят му беше празен. Извади пистолета от кобура си и го довърши с един изстрел, после го пусна на земята. Презареди, изправи се и отново започна да стреля.
— Прикрийте се, момчета – извика той, – зад скалите!
Двама по двама хората му се оттеглиха до относителното прикритие на канарите отзад, докато останалите продължаваха да обстрелват настъпващия враг. Врагът се беше надрусал с дестилиран опиум, криворазбран религиозен плам и листа от кхат*, които дъвчеха. Склонът беше поаленял от кръвта на падналите им другари, но те продължаваха да настъпват.
[* Листа на дърво, виреещо на Арабския полуостров, които се използват като упойващо средство. – Б.пр]
— Отряд три! – изкрещяха по радиото.
Антенсио се протегна към апарата.
— Тук отряд три – каза той. – Командирът не е при радиоприемника, 367 се обажда.
— Засякохме В-52 при друга мишена – продължи гласът. – Отклонихме го да ви помогне.
— Прието, ще предам на лейтенанта.
Но Антенсио така и не успя да предаде съобщението.
Само Хънт и един прошарен стар сержант бяха останали на предната линия при пристигането на АС-180. След секунда оловна стена се наля от 25, 40 и 105 милиметровите оръдия, които се подаваха от двете му страни.